Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Коглин изсумтя и тръсна глава.

— Играй си игричките другаде, Бремен. От мен процеса на изковаване и най-добрите ми пожелания. Ако нещо от това ти свърши работа, моля. Но не мърдам оттук.

Той бе надраскал нещо на парче стар пергамент и сега го подаде на друида.

— Най-добрата наука, която мога да предложа — измърмори той. — Заповядай.

Бремен взе пергамента и го пъхна в робата си. Коглин се изправи и погледна към Кинсън и Марет.

— Грижете се за тоя старец — каза им. В очите му се бе появила тревога, сякаш внезапно бе открил нещо притеснително. — Той се нуждае от много повече грижи, отколкото предполага. Ти, следотърсачо, го вразумявай от време на време. Погрижи се да чува добре, когато има нужда от това. А ти, момиче, как ти беше името? Марет? Ти искаш нещо много повече, нали?

Никой не продума. Кинсън извърна очи към Марет. Лицето й бе напълно безизразно, но като че ли беше пребледняла.

Коглин я изгледа сурово.

— Няма значение. Просто го пазете от самия него. Пазете го добре.

Той млъкна внезапно, сякаш реши, че е казал твърде много. Измърмори нещо, което не успяха да чуят, после стана — развлечена, кокалеста фигура, — приличаше на карикатура на самия себе си.

— Прекарайте тук нощта и после потегляйте по пътя си — измърмори той с досада.

Огледа ги внимателно като че ли очакваше да открие нещо, което бе пропуснал, сякаш смяташе, че може би не са тези, за които се представят. След това се обърна и се отдалечи.

Те му пожелаха „Лека нощ“, но той не отговори. Отдалечаваше се решително, без да поглежда назад.

Облаци покриха краищата на непълната луна, като хвърляха причудливи сенки, пробягващи по лицето на земята, подобно на нощни птици, пред напредващите джуджета. Нижеха се протяжните предутринни часове, когато смъртта е по-близо и сънищата превземат напълно ума. Нощта беше топла и тиха. Сякаш всичко вървеше на бавни обороти и времето пропускаше по някоя и друга секунда в безспирния си бяг, а животът за миг се откъсваше от неумолимия си път към смъртта — само за няколко скъпоценни момента.

Джуджетата се бяха измъкнали от гората на Анар в лъкатушещ ред от тъмни силуети, напомнящ течението на река. Бяха няколко хиляди и се спуснаха през Улфсктааг към Нефритения проход, десетина мили северно от лагера на армията на Господаря на Магията. Минаха два дни откакто армията бе тръгнала на юг от Сторлок и макар че наблюдаваха отблизо похода й, джуджетата бяха решили да отложат атаката до този момент.

Сега те се промъкваха през редиците дървета, където Раб водеше началото си като плитка вада от рекичка, наречена Нун. Северната армия бе избрала, много неблагоразумно, точно това място за установяване на лагера си. Вярно, че местността предлагаше храна, прясна трева, както и достатъчно пространство, но откриваше и много възможности за нападателите и двата фланга на армията оставаха незащитени от анфиладен удар. Имаше поставени часови, но с всеки от тях се справиха бързо и дори присъствието на кръжащите черепоносци не можеше да възпре джуджетата в тяхното отчаяние.

Риска им осигури прикритие, когато приближиха достатъчно близо за нападение. Той изпрати илюзорни образи на самия себе си южно от Нун, за да отвлече вниманието на черепоносците, а когато облаците закриха луната и звездите напълно, джуджетата започнаха атаката. Те пропълзяха бързо последната миля, която разделяше ударния им отряд от спящата армия, избиха часовите, преди те да успеят да вдигнат тревога, изкачиха височината, която се издигаше от север и изток над реката и нападнаха. Строят им бе разгърнат по билото на хълма на половин миля във всички посоки. Бяха въоръжени с лъкове и прашки и обсипваха тролите, гномите и изчадията на мрака с дъжд от стрели. Армията се разбуди, разнесоха се викове и проклятия, войниците се втурнаха към оръжията и броните си, падаха ранени и мъртви насред крачка. Кавалерийски отряд се откъсна от центъра на суматохата, но това беше обречена контраатака. Групата набързо се разпокъса при опита си да се измъкне от хаоса в лагера.

Един от черепоносците изникна от мрака и се спусна към джуджетата за отплата с оголени нокти и зъби. Но Риска бе подготвен за това и когато чудовището се появи, той го изчака да се приближи почти до земята, преди да хвърли срещу му Друидския си огън и да го запрати настрани пищящо и цяло в пламъци.

Атаката беше бърза и пресметната. Вредата, която успяха да нанесат, бе по-скоро повърхностна и без особени последици за армия с тези размери, така че джуджетата не биваше да губят време. Първостепенната им цел беше да предизвикат объркване и да отклонят врага от поетия курс. В това бяха постигнали успех. Те се оттеглиха бързо към гората по най-прекия път, после свърнаха на север отново към Нефритения проход. Врагът не се забави да прати след тях потеря. Огромен отряд на коне се втурна да ги преследва, тъй като все още нямаха представа за размера на силите им. По изгрев преследвачите вече настигаха джуджетата близо до Нефритения проход. Всичко бе протекло според плана на Риска.