Тери Брукс - Черният еднорог

— И вашето също, Ваше Величество — изтъкна Куестър.

Бен кимна.

— Да, разбира се. Но обстоятелствата са различни. Аз не мога да взема никого от този свят в другия — без да породя учудване. А за мен евентуална опасност може да бъде другият свят. Ще се наложи сам да се пазя в това пътуване.

А и медальонът, който носеше, бе достатъчна защита, помисли си той. Опипа медальона под мантията си. Каква ирония — Мийкс му бе дал този медальон, когато му продаде кралството, а с това бе му предал и ключа към магията, която сега бе в негови ръце. Само онзи, който носеше този медальон, можеше да бъде признат за крал. Само онзи, който носеше медальона, можеше да премине през вълшебните мъгли от Отвъдната земя в другите светове и да се върне обратно. И само притежателят на медальона можеше да призове на помощ непобедимия рицар в броня, известен като Паладин.

Той си представи образа на рицаря как излиза от вратите на Сребърния дворец на фона на изгряващото слънце. Само той знаеше тайната на Паладин. Дори самият Мийкс не бе разбрал напълно в какво се криеше силата на медальона и неговата връзка с Паладин.

Поусмихна се. Мийкс си въобразяваше, че е кой знае колко умен. Беше използвал медальона, за да премине в света на Бен, но там си и беше останал закрепостен. И сега какво ли не би дал старият магьосник да си върне медальона!

Усмивката изчезна от лицето му. Това, разбира се, никога нямаше да се случи. Никой не можеше да отнеме медальона от притежателя му, освен, ако той сам пожелаеше така, но Бен никога не го сваляше от себе си. Мийкс вече с нищо не го заплашваше.

И все пак, въпреки цялата твърда непоколебимост, с която се отдаваше на своите намерения, нещо дълбоко в съзнанието му нашепваше да внимава.

— Е, ясно е, че каквото и да кажа, няма да промените решението си — заяви Абърнати на всички в стаята и вниманието на Бен отново се насочи към него. Кучето му хвърли един поглед над рамките на очилата, понамести ги на носа си и зае позата на отхвърлен пророк. — Така да бъде. Кога тръгвате, Ваше Величество?

Настъпи неловко мълчание. Бен леко се изкашля.

— Колкото по-бързо тръгна, толкова по-бързо ще се върна.

Уилоу се изправи и застана пред него. Прегърна го през кръста и го привлече до себе си. Двамата останаха прегърнати за миг пред погледите на другите. Бен усети как тръпка премина по крехкото тяло на силфидата — тръпка на несподелен страх.

— Струва ми се, че е най-добре всички да се заемем с работата си — тихо каза Куестър Тюс.

Никой не отговори. Мълчанието беше достатъчен отговор. Утрото напредваше и всички трябваше да се заемат с дневните си дела.

— Дано да се върнеш жив и здрав при мен, Бен Холидей — прошепна Уилоу на рамото на Бен.

Абърнати чу пожеланието й и погледна встрани.

— Дано да се върнеш жив и здрав при всички нас — каза той.

Бен не губи много време в приготовления. От трапезарията отиде направо в спалнята си и натъпка брезентовия чувал, който беше донесъл от стария свят, с малкото вещи, които смяташе, че може да му потрябват. Преоблече се в морскосиния спортен екип и туристическите обувки, с които беше дошъл. В тези дрехи изглеждаше странно след облеклото, с което беше свикнал в Отвъдната земя, но се чувстваше удобно и сигурно в тях. „Най-сетне щеше да се върне, мислеше си той, докато се преобличаше. Най-сетне това щеше да стане.“

Спусна се от спалнята по едно задно стълбище и през няколко коридора в малко дворче точно пред входната врата, където другите го очакваха. Утринното слънце грееше на безоблачното синьо небе и озаряваше белите камъни на двореца и проблясваше ослепително, отразявайки се в сребърните первази. Островът на Сребърния дворец бе залян от светлина, която създаваше лениво настроение. Бен вдъхна свежестта на деня и почувства с ходилата как дворецът откликва на настроението му.

Той здраво стисна лапите на коболдите Буниън и Парснип, отвърна на лекия церемониален поклон на Абърнати, прегърна Куестър и целуна Уилоу със страст, която обикновено пазеше за дълбоките нощи. Нямаше много приказки. Каквото имаше да се каже, бе казано вече. Абърнати отново го предупреди за Мийкс и този път Куестър също се присъедини към предупреждението.

— Внимавайте, Ваше Величество — посъветва го магьосникът, хванал Бен за рамото, сякаш нямаше желание да го пусне. — Макар и закрепостен в един чужд свят, природеният ми брат не е съвсем лишен от магията си. Той продължава да бъде опасен противник. Бъдете предпазлив с него.