Тери Брукс - Черният еднорог

Гърлото на Бен се сви. Старецът бе напрегнат така, че не можеше и да има съмнение — той се готвеше да го нападне.

„Боже мой, та той ме е причакал, помисли си шокиран Бен. Знаел е, че ще дойда!“

Мийкс тръгна право към него. Бен отстъпи, стиснал здраво медальона. Мийкс едва ли не се бе надвесил отгоре му. Вятърът фучеше и тътенът на бурята отекваше сред планините все по-остро. Дъждът плющеше по лицето му и го принуждаваше да примигва.

Когато отново отвори очи, Мийкс бе изчезнал.

Бен зяпна. Мийкс бе изчезнал така, сякаш е бил призрак. Мракът и дъждът обвиваха цялата гора наоколо в сива мокра пелена. Бен се озърна бързо, сякаш не вярваше на очите си. От Мийкс нямаше и следа.

Само след миг Бен събра мислите си. Той зърна неясните очертания на една пътека точно пред себе си и се отправи към нея. Вървеше бързо между дърветата по пътеката, която криволичеше надолу по склона и се отдалечаваше от прохода на времето, през който бе дошъл от Отвъдната земя в някогашния си свят. И наистина се бе върнал — поне в това можеше да бъде сигурен. Намираше се отново сред Сините планини на Вирджиния, в националния парк-гора „Джордж Уошингтън“. Точно по тази пътека бе вървял преди година, за да стигне Отвъдната земя. Ако сега върви по нея, тя ще го изведе от планината до магистрала „Хоризонт“ на един завой, където трябваше да има зелен пътен знак с черен номер 13 на него, един заслон и — най-важното — уличен телефон.

Само след минути целият бе подгизнал от дъжда, но продължи да върви, стиснал здраво брезентовия чувал под мишница. Мисълта му работеше трескаво. Онзи, когото бе видял, не можеше да бъде Мийкс. Та той дори не приличаше на стария Мийкс. Боже мой, беше направо неузнаваем! А и ако е бил Мийкс, щеше ли да изчезне просто ей тъй?

Разкъсваше се от колебания. Дали тогава всичко му се бе привидяло, дали не беше някакъв мираж?

По-късно си спомни камъка с руните, който му бе дала Уилоу. Забави ход и претърси джоба на сакото си, докато намери камъка и го извади на светло. Той продължаваше да бъде млечнобял и не затоплен. Значи, никаква магия не го заплашва. Но как тогава да си обясни фантомното видение на Мийкс?

Продължи да върви, подхлъзвайки се по влажната, подгизнала почва, боровите клонки се удряха в лицето и ръцете му. Внезапно почувства колко студено беше тук, сред тези планини и ледени тръпки го побиха. Забравил бе, че в късна есен времето може да бъде неприятно, дори и в Западна Вирджиния. В Илиноис беше студено. Напълно бе възможно дори в Чикаго да вали сняг…

Почувства как нещо го стисна за гърлото. През мъглата и дъжда пробягваха сенки, стрелкаха се и изчезваха от погледа. Непрестанно му се привиждаше Мийкс. Непрестанно усещаше как ръкавицата на магьосника се протяга към него.

„Трябва да продължавам да вървя, повтаряше си той. Трябва да стигна до онзи телефон.“

Той стигна до уличния телефон след трийсетина минути, макар че времето му се стори много по-дълго. Спусна се откъм дърветата и се скри под заслона. Беше мокър до кости и премръзнал, но не го усещаше. Цялото му внимание бе съсредоточено към покритата с плексиглас сребристочерна метална кабина.

„Дано да работи“ — молеше се той.

Той наистина работеше. Дъждът равномерно барабанеше по покрива на заслона и мъглата и мракът плътно се спускаха наоколо. Стори му се, че чува стъпки. Затършува в брезентовия чувал за монетите и кредитната карта, които носеше в портфейла си, обади се на пътната служба в Уейнсбъроу, за да поръча кола да го закара. Извърши всичко това само за няколко минути.

После седна да чака на дървената пейка от едната страна на заслона и с учудване забеляза, че ръцете му треперят.

Когато колата дойде и той се настани в нея, вече се владееше достатъчно, за да обмисли случилото се.

Вече не смяташе, че си е въобразил появата на Мийкс. Видяното изглеждаше твърде реално. Ала едва ли бе видял самия Мийкс; явил му се бе негов образ. Видението сигурно е било извикано при появата му от прохода на времето. Било е предназначено да го види на излизане от тунела.

Въпросът беше, защо?

Пътуваше прегърбен на задната седалка на колата, която препускаше по пътя към Уейнсбъроу, и прехвърляше в ума си различни възможности. Можеше да се предположи, че това е работа на Мийкс. Не можеше да има друго обяснение. Но какво ли целеше Мийкс? Дали се опитваше да сплаши Бен и да го накара да се върне — да го прогони обратно през прохода на времето? Малко вероятно. По-скоро Мийкс явно целеше да го сплаши. Сигурно искаше да предупреди Бен, че знае за неговото завръщане. Но вероятно имаше и нещо друго. Видението му е било изпратено и за още нещо.