Тери Брукс - Черният еднорог

Бен се усмихна. Хубаво време беше.

Ала хубавото време свърши, когато загина Ани. Тогава той напълно изгуби всякаква радост от живота. Съпругата му бе загинала при автомобилна катастрофа, бременна в третия месец и той бе загубил всичко. Затвори се в себе си и започна да страни от всички, освен от Майлс. Поначало си беше самотник и си мислеше понякога, че смъртта на жена му и детето само бяха подтикнали проявлението на истинската му същност. Живееше като в унес, не различаваше дните и събитията. Усещаше как постепенно се отчуждава от самия себе си.

Не беше трудно да се досети какво щеше да стане с него, ако не се бе натъкнал на загадъчното обявление в коледната книга на желанията на фирмата „Роузънс“, че се продава престолът на кралството на Отвъдната земя. Първоначално това му се бе сторило смехотворно — някакво си кралство на фантазии с магьосници и вещици, дракони и красавици, рицари и злосторници, което се продаваше за един милион долара. Та кой ли глупак можеше да повярва на всичко това? Но отчайващото чувство на неудовлетворение от живота го накара да изпробва шанса си и да разбере дали тази невероятна фантасмагория не крие нещо реално. Струваше си да се поеме всякакъв риск, който можеше да му помогне да дойде на себе си. Тогава преодоля всичките си колебания, събра си багажа и нае полет до Ню Йорк, за да посети кантората на „Роузънс“ и да разбере за какво става дума.

За да се извърши покупката, трябваше да се проведе събеседване. Събеседникът бе Мийкс.

В съзнанието му внезапно изплува познатият образ на Мийкс — високият старец с шептящ глас и безжизнен поглед, който приличаше на ветеран от войните. Това събеседване бе единствената им среща лице в лице. Мийкс бе одобрил кандидатурата му за крал на Отвъдната земя — защото по-скоро вярваше, че ще се провали, отколкото, че ще успее. Бе го убедил да приеме покупката. Мийкс го бе омагьосал като змия плячката си.

Ала го беше подценил.

Бен отвори очи и си прошепна: „Точно така, Бен Холидей — той наистина те подцени. Сега трябва да се постараеш ти да не го подцениш.“

Самолетът се спусна на пистата в Чикаго малко след три и Бен нае кола за града. Шофьорът говореше през цялото време предимно за спорт: отборът на бойскаутите бил губещ този сезон, борците се надявали да победят Йордания, Блакхоукс получил травма, „Мечките“ били 13 на 1. Чикагските „Мечки“ ли? Бен слушаше и от време на време отвръщаше по нещо, а някакъв тих вътрешен глас му нашепваше, че в този разговор нещо не е както трябва. Стигнали бяха почти центъра на града, когато най-сетне разбра какво е. Беше езикът. Разбираше го, макар да не беше го говорил повече от година. В Отвъдната земя слушаше, говореше, пишеше и мислеше на езика на Отвъдната земя. Това ставаше благодарение на магията. Но ето го сега тук, отново в някогашния свят, завърнал се в добрия стар Чикаго, й слушаше шофьора на таксито да говори английски — или някакъв негов жаргон — сякаш това бе най-естественото нещо на света.

„И вероятно наистина е така“ — помисли си той и се усмихна.

Накара шофьора да го остави пред един хотел, защото не му се искаше да се връща в някогашната си мансарда, нито да се среща все още с приятели и познати. Станал беше предпазлив. Не преставаше да мисли за Мийкс. Регистрира се под друго име, плати в брой за една нощ и хотелиерът го заведе до стаята му. Благодареше на решението си предвидливо да вземе няколко хиляди долара в брой преди година, когато тръгна за Отвъдната земя. Беше го направил между другото, но сега се оказваше много разумно. Парите му позволяваха да не използва кредитна карта.

Той излезе от стаята с парите и сметката в единия от джобовете на туристическия си костюм, взе асансьора за долния етаж, излезе от хотела и тръгна към Уотър Тауър Плейт. Направи някои покупки — спортно сако и панталони, ризи за преобличане, вратовръзка, чорапи и бельо и чифт мокасини, плати в брой и тръгна да се връща. Не искаше да се набива на очи, а спортният костюм и маратонките в центъра на Чикаго твърде много се набиваха на очи. Тези дрехи просто не му подхождаха. Понякога външният вид е всичко — особено при пръв поглед. Тъкмо за това и не доведе някой от приятелите си. Едно говорящо куче, две ухилени маймуни, момиче, което се превръщаше в дърво, магьосник, чиято магия често му изневеряваше, трудно биха могли да бъдат отминати незабелязано по Мичиган авеню!

Той веднага се разкая за една такава неправдоподобна характеристика на приятелите си. Те не заслужаваха ирония. Колкото и особени да бяха, те се оказаха истински приятели. Стояха до него, когато това наистина бе необходимо, когато бе опасно и когато собственият им живот бе застрашен. Рядко се срещаха такива приятели.