Тери Брукс - Черният еднорог

Тя още по-силно стисна ръката на Бен.

— Бягах и търсех Бен. Чувствах, че трябва да му занеса юздата и ако бързо не стигна до него, черният еднорог ще ме хване и ще ме…

Тя не довърши думите си, приковала поглед в Бен. Той мигом забрави всичко, което току-що бе разказала, погълнат от тези очи, от това докосване. В този момент тя беше за него онази невероятно красива жена, която бе зърнал сред водите на Ирилин преди година — дете на горска нимфа и вълшебно същество. Това видение никога не го напускаше. То изникваше пред погледа му всеки път, щом я видеше, и този спомен оживяваше отново и отново.

Настъпи неловко мълчание. Абърнати леко се закашля.

— Това явно е била нощта на сънищата — отбеляза той наежено. — Всеки в тази стая изглежда е имал някакъв сън. Ами ти Буниън? Да не би и ти да си сънувал някой приятел, изпаднал в беда, или някакви си магически книги и черни еднорози? А ти, Парснип?

Коболдите тихо изсъскаха и поклатиха едновременно глави. Ала в очите им се четеше тревога и беше явно, че нямат намерение да се отнесат към тези сънища така нехайно, както Абърнати.

— И още нещо — каза Уилоу, като продължаваше да гледа само Бен. — Събудих се, когато все още продължавах да бягам от онова създание, което ме преследваше — дали това беше черен еднорог или дявол. Събудих се, но бях сигурна, че сънят не е приключил — че ще се случи още нещо.

Бен бавно кимна, прекъснал своя размисъл.

— Понякога един и същи сън се повтаря.

— Не, Бен — прошепна тя с някаква настойчивост и пусна ръката му. — Този сън бе също като твоя — по-скоро откровение, отколкото сън. Този бе предупреждение, кралю. Едно вълшебно същество е по-близо до истината на сънищата от другите. Този сън трябваше да ми каже нещо, но още не зная какво.

— Историите от Отвъдната земя разказват за появата на някакъв черен еднорог — подхвърли Куестър Тюс. — Натъквал съм се веднъж-дваж на подобни писания. Това е било много отдавна и преданията са смътни и непотвърдени. Говори се, че еднорогът е демонско изчадие — едно толкова зловещо създание, че само да го погледнеш, и с теб е свършено завинаги.

Храната в чиниите и питиетата в чашите им за закуска изстиваха на масата пред тях, забравени напълно. Трапезарията бе стихнала и празна, но Бен усещаше очи и уши навсякъде. Това чувство бе твърде неприятно. Той хвърли бегъл поглед към свъсеното лице на Куестър и после отново към Уилоу. Ако само бе чул за нейния сън и дори за този на Куестър, но сам не бе сънувал, сигурно нямаше да им обърне чак такова внимание. Сънищата не го занимаваха особено. Но споменът за Майлс Бенет в онзи притъмнял кабинет, почти обезумял от тревога, загдето Бен го няма, когато е необходим, бе надвиснал над него като облак. Сънят бе реален като самия му живот. Той си даде сметка за особената настойчивост в разказите за сънищата на своите приятели и това още повече го убеди, че едни толкова живи и натрапчиви сънища не бива да се пренебрегват като нещо, породено от снощната вечеря или от превъзбудено подсъзнание.

— Защо ли са ни се явили тези сънища? — запита се гласно той.

— Тази страна се основава на сънища, Ваше Величество — отвърна Куестър Тюс. — Тук сънищата на вълшебния свят и на света на смъртните си дават среща и преминават от единия в другия свят. Това, което е реално в единия свят, е фантазия в другия — освен тук, където двата свята се срещат — той се изправи като привидение в мантията с шарфовете си. — И по-рано са се явявали подобни сънища, повтаряйки се дори по половин година. Крале, магьосници и хора, обладаващи сила, са получавали такива видения на сън в протежение на цялата история на Отвъдната земя.

— Говориш за откровения или предупредителни сънища, така ли?

— Сънища, които предполагат да се реагира на тях, Ваше Величество.

Бен хапеше устни.

— Смяташ ли да направиш нещо във връзка с твоя сън, Куестър? Възнамеряваш ли да потърсиш изчезналите магически книги според указанието на съня?

Куестър още се колебаеше, сбърчил замислено вежди.

— Дали и Уилоу ще трябва да потърси златната юзда от нейния сън? А аз да се върна в Чикаго и да видя какво става с Майлс Бенет?

— Почакайте за момент, Ваше Величество! — скочи на крак Абърнати, съвсем очевидно разтревожен. — Това трябва по-внимателно да се обмисли. Може да направите ужасна грешка, ако всички се разбягате да търсите нещо… което би могло да се окаже пълна измама!

Той се обърна към Бен, съвършено сериозен.

— Не забравяйте, Ваше Величество, че магьосникът Мийкс си остава ваш ужасен враг. Докато сте в Отвъдната земя, той не може да ви достигне, но съм сигурен, че с нетърпение очаква деня, когато ще сглупите да се върнете в света, където го оставихте закрепостен! Какво ще стане, ако разбере, че сте се върнал? Ами ако опасността, която заплашва вашия приятел, е Мийкс самият?