Тери Брукс - Магьосникът Куестър Тюс

И той изчезна от погледа, като продължаваше да си мърмори — този Отвъдноземски Дон Кихот, който търсеше дракони, а попадаше само на вятърни мелници. Бен остана загледан подире му в тревожно мълчание.

Никой не можеше да мисли за нищо друго, освен за изчезналия Абърнати и изгубения медальон, но нищо не можеше да се направи по въпроса, докато Куестър не се върне с някакви сведения. Тъй че, докато Уилоу отиде в градината да набере свежи цветя за обяд, а коболдите се върнаха към задълженията си в двореца, Бен се видя принуден да се заеме с разглеждането на поредната просба на чупка гномите.

Колкото и да е странно, чупка гномите не бяха вече чак толкова настоятелни.

— Кажете каквото имате да казвате за троловете — заповяда им Бен, готов на най-лошото. Той уморено се отпусна в стола си и зачака.

— Каква хубава бутилка, Ваше Величество — каза вместо това Филип.

— Хубаво нещо — отекна Сот.

— Оставете бутилката — посъветва ги Бен, спомнил си за пръв път, откакто Куестър излезе, че я беше оставил на пода до себе си. Той хвърли яден поглед към бутилката. — Не искам да се занимавам с нея.

— Но ние никога не сме виждали такава бутилка — настояваше Филип.

— Никога — съгласи се и Сот.

— Може ли да я пипнем, Ваше Величество? — попита Филип.

— Може ли? — примоли се Сот. Бен ядосано ги изгледа.

— Мислех, че сме тук, за да поговорим за троловете. Поне преди настоявахте за това. Да не би да ви е станало все едно?

Филип стрелна с поглед Сот.

— О, съвсем не ни е станало все едно, Ваше Величество. Троловете постъпиха с нас по най-отвратителен начин.

— Да видим тогава…

— Но троловете избягаха и така или иначе не могат да се намерят веднага, а бутилката е тук, пред нас и можем да я пипнем поне за малко, велики кралю — поне за малко, а?

— Може ли, могъщи кралю? — отекна Сот.

На Бен му се прииска да хване бутилката и да я запокити срещу главите им. Но вместо да направи това, просто я вдигна и им я подаде. Това му беше по-лесно, отколкото пререканията с тях.

— Само внимателно — предупреди ги той.

И без това нямаше какво толкова да се безпокои, даде си сметка той. Бутилката беше направена от дебело стъкло и беше доста солидна. Даже изглеждаше като че ли не е от стъкло, а от някакъв метал или нещо подобно. Сигурно заради боята, помисли си той.

Чупка гномите прегръщаха и милваха бутилката, сякаш тя бе най-ценното им съкровище. Галеха я и се отнасяха към нея с любов. Гушкаха я като дете. Мръсните им лапички я милваха почти сладострастно. Бен изпита отвращение. Погледна през прозореца към Уилоу и му се прииска да иде при нея. Всичко бе за предпочитане пред тази сцена.

— Е, какво, момчета — каза най-сетне той. — Хайде да приключим въпроса с троловете, а?

Филип и Сот го изгледаха. Той им махна да върнат бутилката и те го направиха с неохота. Бен отново я остави до себе си. Гномите се подвоумиха, след което подновиха жалбата си срещу троловете, но едва-едва. Не отместваха очи от бутилката, докато накрая съвсем се отказаха от троловете.

— Ваше Величество, дали ще може да вземем тази бутилка? — попита Филип най-неочаквано.

— О, наистина, дали ще може? — попита Сот. Бен ги изгледа.

— Но за какво ви е?

— Тя е нещо ценно — каза Филип.

— Тя е съкровище — каза Сот.

— Толкова е красива — каза Филип.

— Да, красива — повтори Сот.

Бен затвори очи и уморено ги разтърка, после отново погледна към гномите.

— С радост бих ви я дал, повярвайте ми — каза той. — С удоволствие бих ви казал: „Ей, на, вземете тази бутилка и нека не ми се мярка повече пред очите“. С най-голямо удоволствие бих го направил. Но не мога. Тази бутилка има някаква връзка с онова, което се случи с Абърнати, и аз трябва да разбера каква е връзката.

Чупка гномите тъжно поклатиха глави.

— Това куче никога не ни е обичало — промълви Филип.

— Никога не ни е обичало — промълви Сот.

— То все ръмжеше срещу нас.

— И дори лаеше.

— И все пак… — упорстваше Бен.

— Ние можем да съхраним бутилката — прекъсна го Филип.

— Много ще я пазим, Ваше Величество — увери го Сот.

— Молим ви, молим ви — настояваха те. Умоляваха го така страстно, че Бен само изумено поклати глава. Та те приличаха на малки деца в магазин за играчки.

— Ами ако в тази бутилка има някой зъл дух и този дух обича гноми за закуска? — внезапно попита той и се приведе напред заплашително свъсен. Гномите го погледнаха, сякаш не можеха да го разберат. Те явно никога не бяха чували за нещо подобно. — Все едно — каза той и се облегна назад с въздишка. — Не можете да я вземете и толкова.