Тери Брукс - Магьосникът Куестър Тюс

— Ами… в повечето случаи, да — съгласи се Куестър.

— Но не и магията, която си използвал срещу Майкъл?

— О, магията беше по-скоро за ефект. Не беше нужна кой знае каква магия.

Бен остана направо смаян.

— Но как можеш да кажеш това? Та той беше… той беше…

— Изпаднал в дълбоко заблуждение, ако трябва да бъдем точни — довърши мисълта му Куестър. — Спомни си, че моят природен брат бе отговорен преди всичко за това, че той се превърна в един толкова неприятен човек.

Бен се намръщи.

— И значи, ти какво направи? Куестър отново сви рамене.

— Той имаше нужда само от лека промяна на ценностната му система, Ваше Величество.

— Куестър!

— Е, добре — въздъхна магьосникът. — Върнах му съвестта.

— Какво, какво…?

— Извадих бедната му съвест от там, където Майкъл я държеше подтисната и заключена. Използвах магия, за да я уголемя и да й придам първостепенна важност в мисленето на Майкъл — Куестър се усмихна. — Сигурно е изпитал нетърпимо чувство за вина! — и той още по-широко се усмихна. — Е, направих наистина още нещо дребно. Направих и едно дребно внушение в неговото подсъзнание.

Той изви вежди и погледна като котка, изяла канарчето.

— Внуших му, че за да изкупи вината си, той трябва да се откаже от всичко незабавно. По този начин, ако магията отслабне и престане да му въздейства, преди съвестта му да се е възвърнала трайно, ще бъде твърде късно да възстанови нещата такива, каквито са били.

Бен широко се усмихна.

— Куестър Тюс, ти понякога наистина ме изумяваш. Магьосникът сбърчи лице, напомнящо бухал. Те се спогледаха, взаимно наслаждавайки се на шеговитата му гримаса.

В този момент внезапно Куестър подскочи.

— За бога! Та аз почти забравих! Имам новини, които наистина ще ви изумят, Ваше Величество — той едва успя да се накара да седне, разтреперан от вълнение. — Какво ще кажете, ако ви съобщя, че съм намерил начин да преобразя Абърнати в човек? Искам да кажа, наистина да го преобразя в човек!

Той изгледа Бен и зачака какво ще каже.

— Сериозно ли говориш? — попита накрая Бен.

— Разбира се, Ваше Величество.

— Да го преобразиш, така ли? Отново в човек?

— Да, Ваше Величество.

— Както преди?

— О, не, не както преди.

— Но с магия.

— Разбира се, че с магия!

— Изпробвал ли си я? Тази твоя магия?

— Ами…

— Върху нещо?

— Ами…

— Значи е все още само на теория?

— Напълно основателна теория, Ваше Величество. Сигурно ще се оправдае.

Бен се наведе напред, докато главите им почти се докоснаха.

— Ще се осъществи, така ли? Казал ли си вече на Абърнати?

Магьосникът поклати глава.

— Не, Ваше Величество. Надявах се вие да му кажете. Настъпи дълго мълчание. Тогава Бен промълви:

— Струва ми се, че никой от нас не бива все още да му казва. Нали така? Трябва да изпробваш нещата още малко.

Куестър се намръщи, после сбърчи бухалското си лице замислено.

— Е… може би не е нужно.

Бен се изправи и сложи ръка на рамото му.

— Лека нощ, Куестър — каза той. Обърна се и излезе от стаята.