Тери Брукс - Магьосникът Куестър Тюс

— Бутилката, господарке! — викаше той. — Бутилката е запушена! Не мога да черпя магия! Няма от какво да живея!

Нощната сянка още държеше бутилката в едната си ръка. Тя я изгледа, недоумяващо. Бутилката си беше неизменна, неувредена, запушалката извадена, гърлото отворено. Какво кряскаше този демон? Тя недоумяваше.

Недалеч от тях, сътвореното от магията на вещицата и демона създание изпусна последния си дъх и се превърна в прах и пепел. Конят на Паладин го стъпка с копитата си и отново се приготви за атака. Нощната сянка вдигна поглед от бутилката, напълно объркана. Паладин настъпваше насреща й.

Едва сега й хрумна да опипа с ръка отвора на бутилката. Син магически огън проблесна и близна пръстите й и тя веднага ги дръпна.

— Куестър Тюс! — извика тя, обзета от ярост и Уилоу чу този неин вик. Черньото едва можеше да помръдне, вкопчил се в единия й ръкав. Вещицата изкрещя, сграбчи бутилката за гърлото й и се канеше да насочи магическия си огън, за да отпуши отвора й.

Но беше твърде късно.

Паладин връхлетя право насреща й.

И тъкмо в този момент Куестър Тюс с взрив изникна точно пред вещицата, сякаш от нищото, сграбчи бутилката, преди тя да може да реагира, и моментално й я отне. Нощната сянка нададе яростен вик и хукна подир магьосника, тъкмо когато я стигна Паладин.

Огън избухна навсякъде около мястото на сблъсъка.

Уилоу и Абърнати вече не можеха да стоят скрити сред сините дъбове и се бяха втурнали към Куестър Тюс и Бен, когато трясъкът и горещината на взрива ги накараха да спрат и те запримигаха ослепени. Избухваха пламъци във всякакви цветове и форми сред мрака и мъглата и се издигаха като гейзери от земята.

Малко подир туй прахът и чакълът се утаиха и Нощната сянка и Паладин вече ги нямаше. Куестър Тюс бе коленичил и здраво държеше с две ръце отвора на бутилката, наблюдавайки с каменно лице как Черньото се гърчи върху прогорялата земя и постепенно се превръща в прах.

Бен Холидей дойде на себе си, замаян и с изпразнена глава, чувствайки все още медальона загрят на гърдите си. Тръгна, като се олюляваше и се препъваше, но Уилоу вече бе до него и започна да го подкрепя, а пък Абърнати веднага се озова до нея. Бен се усмихна и каза:

— Вече всичко е наред. Свърши се.

Четиримата приятели поседнаха на мястото на битката и започнаха да разговарят за случилото се.

Нощната сянка беше изчезнала. Дали е била унищожена от Паладин или се беше изплъзнала, за да ги обезпокои някой следващ път, това никой не знаеше.

Спомняха си момента на сблъсъка — как блесна светлина и лицето на вещицата мигновено се озари. И нищо повече.

Никой от тях не можеше да твърди със сигурност, че повече няма да им се наложи да я видят.

Страбон също беше изчезнал. Той се бе издигнал в небето почти веднага след свършека на битката и полетя на изток, без въобще да се обърне назад. Можеха само да предполагат какви са били мислите му. Що се отнася до дракона, сигурни бяха, че не се срещат с него за последен път.

Черньото, надяваха се, бе изчезнал завинаги. И сега, когато всяка непосредствена опасност бе изчезнала, Бен успя — прекъсван от време на време от Куестър — да обясни на Уилоу и Абърнати как се е разрешил случаят с Черньото.

— Тайната се е криела в бутилката — поясни Бен. — Черньото живееше в бутилката и никога не я е напускал за дълго, дори и когато беше пуснат на свобода, от където можеше да се заключи, че съществува някаква закономерна връзка между тях. В противен случай демонът, който непрестанно се стремеше да бъде пуснат на свобода, щеше просто да изостави своя затвор и да не се върне в него. Помислих си, ами ако не може да напуска бутилката? Ами ако магията идва от бутилката, а не от демона и демонът е принуден да стои в бутилката, за да се храни от магическата й сила? Колкото повече мислех за това, толкова по-вероятно ми се струваше то. — И така, негово величество ми загатна — намеси се Куестър с нетърпение — че щом магията идва от бутилката, като се запуши бутилката, това ще прекъсне силата на Черньото.

— Цялата хитрост бе да го направим, без да допуснем Нощната сянка да разбере какво става — и да й отнемем бутилката преди да може нещо да направи — отново взе думата Бен. — Докато Паладин се биеше с Черньото и Нощната сянка, Куестър използва магия, за да се смали и да се промъкне, за да се скрие в гърлото на бутилката. Той лично запуши бутилката. Остави на свое място образ-видение на самия себе си, за да не може Нощната сянка да се досети какво става. Тъй че, когато Нощната сянка се опита да унищожи Куестър, когато го заподозря, че той е отговорен за изчезналата магическа сила, тя всъщност унищожи неговия образ-видение.