Тери Брукс - Магьосникът Куестър Тюс

След това остана само усещането на метала и кожата, мускулите и костите, коня под него и оръжията, с които бе препасан — тялото и душата на Паладин.

Защитникът на краля се спусна срещу Нощната сянка и Черньото.

Носеше се насреща им с насочена пика от бяло дъбово дърво.

Ала магьосницата и демонът вече бяха обединили своята омраза и черна магия, за да направят нещо, срещу което, както си мислеха и Паладин не би могъл да се опълчи. Това създание се надигна от бездната зад тях, като се появи сред зелени пламъци и дим, придобило очертания от мъглата и омарата — огромно тромаво същество, бяло като самия Паладин. Това беше един своеобразен двойник на Паладин. Зад магическия щит, който беше си изградил, Куестър Тюс запримига и широко ококори очи. Никога не бе виждал подобно чудовище. Беше нещо извратено — нещо средно между огромно, тумбесто същество с форма на гущер и конник в броня, два пъти по-едър от странстващия рицар, целия деформиран и въоръжен от глава до пети. Изглеждаше така, сякаш Паладин се е огледал в някакво невероятно разкривено огледало, където образът му се е отразил чудовищно деформиран, за да оживее в най-изопачения си и отблъскващ вид.

Това зверско създание изви глава от края на бездната и тромаво се отправи да посрещне нападението на Паладин.

Те се носеха един срещу друг, надавайки вой на болка и гняв и тътенът на оръжията им отекваше надалеч.

Успявайки да избегнат удара, те прелетяха един покрай друг, вдигнали вихрушка от прах и чакъл. Паладин се завъртя и отново нападна, като захвърли счупената си пика и измъкна боен топор. Създанието, сътворено от вещицата и демона, забави ход, обърна се и стана като че ли още по-огромно, сякаш подхранвано от разпаления конфликт, и се издигна над земята.

В този момент очите на всички бяха съсредоточени върху него.

Куестър Тюс направи незабележим жест с ръце. Той просветля, изчезна за секунда, след което се появи отново, леко прозрачен. Никой нищо не забеляза.

Паладин атакува, размахал топора. Нощната сянка и Черньото вливаха съвместните си магически сили в тази твар и ревяха от задоволство, когато той се наду още повече, след което седна на задните си крака и зачака. Беше придобил вече размерите на цяла къща, плужестата му плът беше огромна. Паладин се спусна насреща му, а той на свой ред му отвърна. Цялата земя се разтърси от удара. Паладин едва успя да се изплъзне, бойният му топор само ожули дебелата кожа на звяра. Ала раната се затвори почти веднага. Създанието черпеше живот от магията, а магията не се подчиняваше на законите на хората и природата.

Паладин нападна отново, този път извадил сабя, бясно размахвайки широкото блестящо острие, оставяйки червени следи по тялото на звяра. Ала раните се затваряха почти на минутата, щом биваха направени и създанието продължаваше да напада рицаря, очаквайки своя шанс. Нощната сянка и Черньото окуражаваха с подвиквания чудовището. Вещицата се прехласваше от удоволствие. Демонът направо бе изопнал мъничкото си тяло в наслада. От двама бликаше магическа енергия, за да подхранва създанието им и да поддържа силите му. Звярът започваше да се нахвърля все по-близо и по-близо до атакуващия рицар. За всички беше ясно, че изходът не е далеч.

Скрити под сините дъбове, които бяха доста пооредели, Абърнати и Уилоу мълчаливо наблюдаваха битката.

И те също ясно виждаха, как се развива борбата, и можеха да си дадат сметка, какъв ще бъде изходът й.

И тъкмо в този момент се случи нещо много странно.

Звярът най-внезапно се надигна на задните си крайници и започна да се смалява.

Той целият потръпна, сякаш отрова бе проникнала в жилите му. Пръв го забеляза Черньото. Демонът изпищя от гняв и изненада, спусна се по черната мантия на Нощната сянка и изпъна ръцете си, за да захрани своя любимец с още магически сили, приличащи на пипала на паяк. Ала създанието не реагира. То продължи да се смалява и да се опитва да избягва ударите на широкоострата сабя на Паладин, като залиташе и се олюляваше, чувствайки, че силите го напускат.

И Нощната сянка вече виждаше какво става и гневно зафуча. После явно се досети за причината и най-неочаквано се насочи срещу Куестър Тюс. Пръстите й избълваха черен като адската бездна пламък, който обгърна магьосника. Куестър Тюс се изгуби сред пепел и дим. Уилоу и Абърнати зяпнаха от ужас. Магьосникът напълно бе изчезнал. Ала създанието продължаваше да се смалява. А в този момент нещо започна да става и с Черньото. Той се бе превил и се гърчеше на земята до краката на Нощната сянка, сякаш поразен от отровата, която унищожаваше и създаденото от него чудовище. Крещеше нещо към Нощната сянка, която бързо се наведе да го чуе.