Тери Брукс - Магьосникът Куестър Тюс

Отново бяха започнали да се появяват следи от повяхване, каквито имаше, когато Бен дойде в Отвъдната земя за първи път. Листата бяха повяхнали и с болен вид; цели горички дървета и шубраци бяха напълно почернели. Пораженията се простираха от Дълбокия свлек навсякъде, докъдето поглед стигаше — сякаш някаква болест бе изпълзяла от бездната и започнала да поглъща всичко пред себе си във все по-разширяващ се периметър.

— Много подходящо място да си намериш смъртта, Холидей! — присмя му се драконът. — Хайде, побързай!

Той разгърна криле и се извиси над планините, след което удобно се настани върху едни голи скали, от които ясно се виждаше бездната на Дълбокия свлек.

— Драконът е започнал да става нетърпим напоследък — тихо забеляза Куестър Тюс.

— Едва ли някога е бил по-различен — каза Бен.

Той бе оставил Уилоу и Абърнати в залиняла горичка от сини дъбове и ги помоли да стоят далеч от тях, докато се уредят нещата с вещицата и демона. Не беше всъщност и очаквал, че те ще се вслушат в настоятелната му молба, но трябваше поне да направи един опит.

Тогава се върна при Куестър и тихо поговори с него, като за първи път обясни плана за това как да се справят с Черньото. Куестър мисли около минута, след което заяви:

— Ваше Величество, според мен вие сте намерили разрешението.

Бен леко се усмихна.

— Едно е да се намери разрешение, друго е то да се приведе в действие. Знаеш какво имам предвид, нали? Всичко това крие много опасности, Куестър. Трябва да бъде изпълнено съвсем точно. Много зависи от теб.

Сериозен и тържествен вид се изписа на лицето на Куестър, което много напомняше на бухал.

— Много добре разбирам, Ваше Величество. Няма да ви проваля.

Бен кимна.

— Просто трябва да се постараеш да не провалиш сам себе си. Имаш ли вече готовност?

— Да, Ваше Величество.

Бен се обърна с лице към Дълбокия свлек и извика:

— Нощна сянко?

Името се понесе от ехото и после бавно затихна. Бен почака малко и отново извика:

— Нощна сянко!

Името отново отекна в тишината. Нощната сянка не се появи. До него Куестър неспокойно пристъпяше от крак на крак.

В този момент се появи вихър черна мъгла, която вреше и кипеше, докато накрая се уталожи на поляната в края на Дълбокия свлек и се появи Нощната сянка. Застана на фона на мъглата, мантията и косата й черни, лицето и ръцете бели — едно неподвижно и всяващо ужас видение. С едната си ръка държеше добре познатата бутилка и изрисуваната й повърхност излъчваше светлина сред сивата мъгла.

— Самозванецо! — просъска тя. Със свободната си ръка тя издърпа тапата на бутилката. Черньото изпълзя, сбръчканото му като на паяк тяло бе тъмно, кльощаво и космато. Червените му очички блестяха и пръстите се бяха вкопчили в края на бутилката.

— Виждаш ли, съкровището ми? — нежно попита вещицата и посочи към Бен. — Виждаш ли кой е дошъл да ни позабавлява?

Нито Бен, нито Куестър се помръднаха. Те застанаха като неподвижни статуи и зачакаха да видят какво ще стане по-нататък. Черньото пълзеше покрай гърлото на бутилката като котка, която не може място да си намери, тършуваше ту тук, ту там, изсъскваше и мълвеше думи, които никой, освен вещицата, не можеше да чуе.

— Да, да — успокояваше го тя отново и отново, като се бе привела над него. — Да, демончето ми, те са!

Най-сетне тя отново вдигна очи. Свободната й ръка пъхна запушалката в мантията и тя започна да гали умилкващия се демон.

— Елате да се позабавлявате заедно с нас, Ваше Величество и придворни магьоснико! — провикна се тя към тях. — Елате да се позабавляваме! Има какво да ви покажем! Хайде, елате по-близо!

Бен и Куестър не се и помръднаха.

— Върни ни бутилката, Нощна сянко — тихо й заповяда Бен. — Тя не е твоя.

— Мое е всичко, което искам! — изпищя Нощната сянка.

— Не и тази бутилка.

— Особено тя!

— Ще призова Паладин, ако се наложи — заплаши я Бен, отново с тих глас.

— Можеш да призовеш, когото си искаш — Нощната сянка разтегли устни в зловеща усмивка, после промълви — Голям глупак си ти, самозванецо!

Черньото внезапно изпищя и подскочи, издал малките си криви пръстчета насреща им. Огнени пламъци и метални парчета полетяха към тях преди да им мигне окото, като се плъзнаха в следобедната мараня. Но Куестър с неговата магия беше вече на линия и пламъците, както и металните късчета ги оставиха незасегнати. Бен се бе хванал вече за медальона, стисна металната му повърхност между пръстите си и почувства топла вълна да се надига в него. На по-малко от десетина метра разстояние проблесна светлина и се появи Паладин, белият конник върху белия кон, призракът, излязъл от времето. Медальонът бе обгърнат от огнени пламъци, които след това се насочиха през мъглата и мрака по посока на призрака. Бен се носеше по тази светлина като прашинка, излязъл извън тялото си и лек. Тогава влезе в металната обвивка и преображението започна. Само след секунда и то бе завършило. Металната ризница бе пристегната, затвориха се каишките и катарамите и доспехите бяха сложени. Спомените на Бен Холидей избледняха и на тяхно място дойдоха спомените на Паладин — спомени за безчислени битки, които бе водил и спечелил, за невъобразима борба, за желязо и кръв, за писъци и рев, за изпитания на храбростта и силата на оръжието из далечните бойни полета. Той чувстваше познатата му странна смесица от възбуда и ужас — Паладин, който остро предусещаше поредната битка, Бен, който се отвращаваше от мисълта за убийство.