Тери Брукс - Магьосникът Куестър Тюс

И все още се страхуваше. Подобни страхове се загнездваха в подсъзнанието на човека и трудно можеха да бъдат прогонени оттам.

Но един съвсем друг страх го накара да се реши да се ожени за Уилоу. Това бе страхът, че може да я загуби.

На два пъти вече той почти я беше загубил.

Първият път, когато едва не я загуби, той не се реши на тази стъпка, защото едва бе дошъл в Отвъдната земя, а и още не беше преодолял спомена за Ани.

Реши се едва сега, втория път, когато тя бе дошла в предишния му свят и той трябваше да се изправи лице в лице пред факта, че тя бе дошла не защото нещо я принуждаваше, а защото го обичаше толкова, че бе готова да умре заради него. Тя бе знаела, че подобно пътуване поставя живота й на опасност, но бе пренебрегнала този риск, защото знаеше, че той може да има нужда от нея.

Ето това го накара да се реши. Тя наистина го обичаше толкова много. А нима той също не я обича така? Нима ще рискува да я загуби, преди дори да открие какъв живот могат да имат като съпруг и съпруга? С Ани поне бяха имали общ живот. Нима не иска да сподели живота си и с Уилоу?

Дори и глупак би могъл да отговори на подобни въпроси, а Бен Холидей не беше глупак.

Нямаше какво повече да се говори, нямаше какво повече да се решава. Женитбата се състоя в Сърцето. Присъстваха всички: Речния господар, който винаги бе малко напрегнат в присъствието на детето си, което все още твърде му напомняше за майка си, докато той все още не успяваше да примири противоречивите чувства, които изпитваше към нея; вълшебните създания от езерната страна, някои от които твърде приличаха на хора, докато други бяха само бледи сенки, които се шмугваха сред дърветата; лордовете на Зеленоречието, Календбор, Стрехан и останалите с техните свити — една неспокойно група от хора, които нямаха доверие на никого, а най-малко от всичко един на друг, но които пристигаха и се настаняваха заедно, за да съблюдават външно благоприличие; троловете и коболдите от планините далеч на север и юг; Чупка гномите, водени от Филип и Сот, горди от своите заслуги за женитбата — носеха се най-различни слухове в какво се състоят тези техни заслуги; и обикновени хора от селските къщи и ферми, магазини и селища — фермери, търговци, ловци, следотърсачи, продавачи, занаятчии и всякакви работници.

Дори и Страбон засвидетелства присъствие, като прелетя над главите на всички по време на празненството, което последва сватбената церемония, като избълва пламъци по небето и получи поне малко удовлетворение от факта, че жените и децата все още тичат, пищейки, когато го видят.

Сватбената церемония бе проста и непосредствена Бен и Уилоу застанаха по средата на Сърцето на кралския подиум и си казаха един на друг и пред всички събрани, че се обичат, че ще се уважават и отнасят добре един с друг и са готови да направят всичко един за друг. Куестър Тюс цитира няколко древни сватбени клетви, които са били повтаряни преди множество години от кралете и кралиците на Отвъдната земя и с това церемонията завърши.

Гостите празнуваха и пиха през целия ден и нощта и на следния ден и всички се държаха сравнително добре. Кавгите бяха малко и се уреждаха бързо. Хората от Зеленоречието и тези от езерната страна седяха едни до други и разговаряха за това, че ще подновят съвместните си усилия. Саможивите тролове и коболди си размениха подаръци. Дори и чупка гномите задигнаха само няколко кучета на тръгване.

Бен и Уилоу бяха на мнение, че всичко мина много добре.

Едва след няколко дни, когато всичко бе поело нормалния си ход, Бен реши да попита Куестър какво все пак беше сторил на Майкъл Ард Ри. Седяха в една зала в Сребърния дворец, където се пазеха томовете с историята на Отвъдната земя. Това бе огромен кабинет, който винаги имаше дъх на застоял въздух и прах. Разсъждаваха върху някои от древните закони за унаследяване на собствеността върху земята. Бяха само двамата, беше късна нощ и дневната работа бе приключила. Бен отпиваше от чаша вино и си мислеше за всичко онова, което се бе случило през последните две седмици. Тогава мислите му се пренесоха върху Майкъл и той внезапно си спомни, че Куестър така и не му обясни, какво бе направил.

— Какво му направи, Куестър? — попита отново той, след като вече го беше попитал веднъж и в отговор Куестър само сви рамене. — Хайде, кажи ми. Какво направи? Как изобщо разбра каква магия да използваш? Спомням си, че ти си ми казвал, че използването на магията в онзи свят е доста несигурно.