Тери Брукс - Магьосникът Куестър Тюс

— Допускам, че магията се е объркала. Мога да предположа, че кихавицата — не беше моя вината за това, Ваше Величество, просто стана така — че кихавицата е объркала магията и е променила резултата от заклинанието. Вместо да трансформира Абърнати от куче в човек, магията го е транспортирала. Двете думи са твърде сходни, както виждате, и се осъществяват чрез сходна магия. Често, когато думите са сходни, резултатът от заклинанията е също сходен…

— Престани! — изкрещя Бен. Искаше да каже още нещо, но се сдържа. Започваше да се чувства безсилен в тази ситуация. Държеше се като някой гангстер от комиксите. Пусна мантията на магьосника, усещайки се малко глупаво. — Виж какво, значи ти мислиш, че магията го е отпратила някъде, така ли? Къде смяташ, че го е отпратила? Само това ми кажи.

Куестър се прокашля и се позамисли.

— Не зная — реши той.

Бен го изгледа, после извърна очи.

— Просто не мога да повярвам, че това, което става, е истина — промълви той. — Просто не ми се вярва.

Той погледна останалите. Уилоу стоеше наблизо и зелените й очи бяха сериозни. Коболдите изправяха една саксия, която се беше съборила по време на инцидента. Пръст и счупени цветя се бяха разпилели на шест метра наоколо. Чупка гномите шепнеха нещо едновременно.

— Може би трябва… — започна да казва нещо Уилоу.

В този момент на мястото, от което бе изчезнал Абърнати, се появи ярка светлина, чу се звук като от отпушена тапа, пред тях се появи нещо, сякаш захвърлено кой знае откъде и падна на пода.

Беше бутилка.

Всички подскочиха и се опулиха. Бутилката си стоеше пред тях най-спокойно — овално шише като от шампанско. Беше запушена и увързана с тел, боядисана в бяло с червени арлекини, изрисувани танцуващи по стъклото в най-различни дяволски пози и безумно ухилени.

— Какво, по дяволите, с пък това? — промърмори Бен и се протегна към бутилката. Той я наблюдава безмълвно един миг, опипваше я, надзърташе през стъклото й. — Май вътре няма нищо. Струва ми се празна. — Ваше Величество, хрумна ми нещо — каза внезапно Куестър. — Тази бутилка и Абърнати сигурно са си разменили местата! Транспозирали са се. Транспозирам има близко звучене с трансформирам и транспортирам и ми се струва, че и магиите са сходни, тъй че това е напълно възможно!

Бен се навъси.

— Значи Абърнати е бил разменен срещу тази бутилка? Но защо?

Куестър започна нещо да отвръща, но се прекъсна.

— Не зная. Но съм напълно сигурен, че тъкмо това е станало.

— Това може ли да ни помогне да разберем къде се намира Абърнати сега? — попита Уилоу.

Куестър поклати глава.

— Но все пак е една изходна точка. Ако мога да проследя откъде идва бутилката, то… — той млъкна, явно замислен за нещо. — Странно. Тази бутилка ми се струва позната.

— Виждал ли си я някъде и преди? — поиска да узнае Бен.

Магьосникът свъси вежди.

— Не съм съвсем сигурен. Струва ми се, че съм я виждал, но може и да греша. Не ми е съвсем ясно.

Както винаги, помисли си Бен неприязнено.

— Не давам и пукната пара за тази бутилка — заяви той, — но наистина съм загрижен за Абърнати и медальона. Тъй че трябва да ги открием и да ги върнем. Каквото и да става, Куестър, трябва да направиш това и то веднага. Ти си отговорен за цялата тази каша.

— Разбирам, Ваше Величество. Няма защо да ми го напомняте. Не е моя вината обаче, че Абърнати се опита да се измести от мястото, където действаше заклинанието, че сребърният прашец ме блъсна в лицето, когато се опитах да му попреча, и затова кихнах. Магията щеше да проработи както трябва, ако не беше…

Бен махна с ръка, за да спре всякакви по-нататъшни обяснения.

— Само трябва да го намериш, Куестър. Само трябва да го намериш.

Куестър Тюс направи куртоазен поклон.

— Да, Ваше Величество! Започвам веднага! — той се извърна и тръгна да излиза от стаята, като си мърмореше нещо. — Той може и още да е в Отвъдната земя; ще започна да го търся оттук. С помощта на Панорамата. Надявам се нищо да не му се случи — поне докато го открием Ох! Едва ли нещо го заплашва, Ваше Величество — добави той, като се обърна. — Не, не, разполагаме с достатъчно време — и той тръгна да излиза. — Не е моя вината, че кихнах, по дяволите! Бях овладял напълно магията и… ох, няма смисъл да се говори, просто отивам да потърся…

Той беше почти излязъл, когато Бен извика подире му.

— Не искаш ли да вземеш тази бутилка?

— Какво? — извърна се Куестър и веднага тръсна глава. — Може би по-късно. В момента не ми трябва. Странно, колко ми е позната… Жалко, че паметта ми е слаба. Ах, та аз нямам дори и най-блед спомен…