Тери Брукс - Вълшебната кутия

Докато наближаваха убежището на Земната майка, Уилоу започна да се пита, както правеше понякога, какъв бе интересът на стихията към нея. Щастлива от приятелството им и от особеното внимание към нея, тя никога не се беше сетила да я запита за това, докато беше дете. Когато порасна, прие уверенията на Земната майка, че съдбата е отредила важна роля на Уилоу и така тя не отвори повече дума за това. Стихиите често притежаваха способността да виждат бъдещето и ето защо, Уилоу никога не се бе усъмнила, че Земната майка може да види неща, които предстоеше да се случат; неща, които оставаха скрити за самата Уилоу. Въпреки всичко, беше объркващо да знаеш, че някой друг, освен теб, вижда какво ти е писано, но не ти разкрива подробностите. Силфидата се бе канила да попита при повече от един случай за своето бъдеще, но никога не бе успяла да събере достатъчно сили, за да го направи. Може би я възпираше страха й от историята за Земната майка, в която се казваше, че тя е пазителка на тези земи. А може би една малка част в Уилоу не искаше в никакъв случай да узнава бъдещето си.

Но сега при предстоящото раждане на нейното дете, тя смяташе, че трябва да го узнае и бе решена този път да не остави страхопочитанието й към Земната майка да я възпре да се поинтересува.

Халтуисъл я водеше напред, през все по-гъстите гори, отвъд огрените от слънцето простори, към тъмните дъбрави, и най-сетне, натам, където тишината беше пълна и нито един звук от живия свят не я нарушаваше. Накрая калчото спря пред ръба на обширна пропаст, заета от езерни води, събиращи се от потоците от всички страни. Това беше неподвижна, черна, огледална повърхност, която отразяваше навесите на вековните дървета, покриващи цялата околност.

Калчото се обърна назад, за да отправи още един жален поглед и след това се изгуби сред дърветата. Уилоу зачака в тишината.

След миг водите на езерото се раздвижиха и Земната майка се издигна от дълбините им, а тялото й започна да добива форма, докато се движеше нагоре над лепкавата кал. След това се изправи, за да застане сред сенчестата тишина.

— Добре дошла, Уилоу — поздрави тя. — Добре ли си, дете?

— Добре съм. Земна майко — отговори Уилоу. — А ти?

— Както винаги. Земята е стабилна и в цветущо състояние, откакто Бен Холидей пристигна. Това доста улеснява моята работа — тя леко махна с ръка и светлината едва-едва потрепна сред влагата. — Добре ли върви вашият съвместен живот? Продължава ли да съществува любовта между вас?

— Разбира се. Земна майко.

— Радвам се да чуя това. Сега вие ще имате свое дете и точно затова те призовах. Има неща, които трябва да знаеш и които не бих ти разкрила чрез съня ти. Е, сама ли дойде? Без краля ли си?

— Реших, че ще бъде по-добре — погледът на Уилоу веднага се плъзна настрани.

— Той не може да приеме лесно онова, което смята за необичайно.

— И ти не му каза за твоя начин на раждане, нито за кръговрата на живота, за етапите на израстване и привичките на някогашните вълшебни хора?

Уилоу въздъхна:

— Изглежда не можах да намеря начин да му кажа. Мислех да го направя, но когато се яви твоят сън, реших, че е най-добре да почакам.

Земната майка кимна.

— Може би си права — рече тя. Лицето й бе младо и бодро, което беше доста изненадващо, ако се вземеше пред вид това, че тя съществуваше откакто тази земя бе създадена. — Ще му кажеш, когато сметнеш, че моментът е най-подходящ. Засега трябва да се съсредоточим върху самото раждане. Знаеш, че наближава, нали?

— Чувствам го. Земна майко. Детето вече мърда вътре в мен, нетърпеливо да излезе на бял свят. Скоро това ще стане — за миг тя се поколеба. — Не е така, както при човешките същества. Бен очаква нашето дете да расте в мен в продължение на месеци, както става при жените от неговия свят. Не го казва, но мога да го прочета в очите му. Смята, че детето, тъй като е негово, ще прилича на него. Но не е така. Вече мога да го почувствам, но не знам как да му го кажа. — Тя се изненада, когато ненадейно почувства, че в очите й напират сълзи. — Какво ще стане, ако той не приеме детето, ако го намери за отблъскващо?

Усмивката на Земната майка беше изпълнена с нежност.

— Не, Уилоу, това няма да се случи. Това дете принадлежи и на двама ви и е заченато с любовта, която изпитвате един към друг. Неговото привързване към теб, а сега — и към детето — е цялостно. Той няма да намери бебето за отвратително. Нито пък то ще бъде такова. То ще бъде прекрасно.

Очите на Уилоу светнаха.