Тери Брукс - Вълшебната кутия

Защо у него живееше чувството, колкото и да се опитваше той да го потисне, че Уилоу крие нещо от него?

Бен можеше да си седи тук и да се тревожи през целия ден или дори през остатъка от седмицата, ако не беше фактът, че отново бе организирал целодневна програма с делови срещи в усилията си да бъде добър крал. Това не беше толкова лесно, колкото хората може би си мислеха. Преди всичко съществуваше остро противоречие между различни култури във вътрешната администрация на Отвъдната земя. Кралството беше място, където феодалната система действаше от стотици години (според внимателно съхраняваните исторически книги на Абърнати), а Бен беше рожба на онази система, която в неговия свят минаваше за демокрация. Почти инстинктивно той се улавяше от ден на ден, че търси начини да установи този вид правителствен ред, който познаваше и в който вярваше. Адвокатът в него искаше закона и реда да бъдат градивната сила на неговото правителство, както и да осигуряват справедливост на, за и от народа. Но ти не можеш просто така да отидеш в една чужда страна и да захвърлиш настрани системата, която вече е била утвърдена там. Това е бърз и сигурен път към анархия. Както обичаха да казват там, откъдето идваше — човек трябва да работи само в границите на системата.

Ето как Бен от рано бе започнал да работи за установяването на една мека диктатура (не звучеше много добре, когато го казваше, но си оставаше най-доброто определение, което му идваше на ума). Смисловото ударение, разбира се, трябваше да падне на думата мека, а не на другата. Номерът във всичко това беше да направи промените, които искаше, без това да става прекалено очевидно. Хората винаги приемат промените с по-голяма готовност, когато не осъзнават какво точно става. Ето защо беше необходимо Бен Холидей, в длъжността си на крал, непрекъснато да се разхожда като въжеиграч по опънато въже. Разбира се, след две изминали години, той доста се беше усъвършенствал в тази област.

Този процес беше много тънък и единствено Куестър и Абърнати наистина знаеха какво става. Като най-близки съветници на краля (ако не броим Уилоу), те бяха доста навътре във всичко, което ставаше. В повечето случаи подкрепяха идеите на Бен и най-често заставаха на страната на предпазливостта и сдържаността, когато той представяше своите меко казано — революционни идеи. Веднъж, след като Бен се бе утвърдил като благовиден и находчив владетел, за когото нямаше вероятност да бъде свален, той трябваше да направи следващата стъпка — да обедини по някакъв начин враждебно настроените групи. Това означаваше да постигне, поне на външен вид, някакво сътрудничество между толкова различни народи като някогашните вълшебни хора, човеците, коболдите и скалните троли — да не споменаваме и множеството по-малки групи — при положение, че никоя от тях не желаеше да си има работа с останалите. Бен беше успял да създаде някакво сътрудничество помежду им чрез съчетание от заплахи, обещания и подкупи. Един крал трябва да бъде поне малко и вълшебник — с извинение към Куестър Тюс — а тук имаше много неща, от които да извлечеш знание за това. Ето как действието с твърда ръка на едно място, водеше до компромис на друго. Нужно беше да знаеш кога да се наведеш и кога бързо да се уловиш за нещо.

Както Бен обичаше да казва, това, че бе започнал като адвокат, беше добра тренировка за поемане на длъжността на крал.

Ето как стояха нещата в настоящия момент около царуването на Бен Холидей, поредният крал на Отвъдната земя — място, за което всеки разумен човек, който не го беше посещавал, знаеше, че е невъзможно да съществува. Кралят все още имаше последната дума във всяко нещо, особено в споровете между по-низши управители и вождовете на различните народи в кралството. Тъй като Бен си бе подсигурил стабилна подкрепа из цялата страна и тъй като можеше да се разпорежда с въоръжените сили на Паладин, почти никой никога не се беше опитвал да го надвие. Бен, от друга страна, трябваше да внимава да не даде на някой от тези по-нископоставени управители и вождове повод да почувства, че позицията му е омаловажена по някакъв начин. Ето защо беше необходимо те да бъдат оставени да управляват там, където разумът и нуждата диктуваха, че това е полезно. А специалната собствена вълшебна сила на краля, която играеше ролята си, беше в това да ги накара да управляват по начина, по който той искаше.

Бен от рано установи редица съветнически комитети (за собствено предназначение), за да се грижат за управлението на ресурсите (земя, вода, въздух и вълшебна сила — е, разбира се, това се случваше в едно вълшебно кралство!), на търговията и превоза (търговия със стоки между народите и превоз на същите), на паричния обмен (най-често ставаше въпрос за бартер), на обществените дела (строеж и ремонт на пътища, както и управление на кралските земи) и на съдебните работи (решения на гражданските спорове и криминалните нарушения). Той назначи административни чиновници във всички части на кралството, за да наглеждат работата на тези комитети и периодично ги привикваше в Сребърния дворец, за да докладват за това как тече процесът и какво може да се направи за ускоряването му. Във всички случаи тази система не беше съвършена, но тя имаше допълнителното преимущество да научи множеството различни жители — независимо дали те го осъзнаваха или не — как да взимат участие в правителствената система. Това беше процес на обучение, който отнемаше време, но Бен мислеше, че вижда всичко да се получава от само себе си. Докато някога народите от Езерната страна и от Зеленоречието нямаше да си разменят дори един поздрав, сега те работеха заедно, за да решават общи проблеми, като например как да отделят и да съхраняват водни ресурси и как по най-ефективния начин да използват обработваемите земи за отглеждане на култури. Той успя да ги накара да обменят знания и да се замислят над своите предразсъдъци. Накара ги да се държат по-добре, отколкото се бяха държали през всички тези векове.