Тери Брукс - Вълшебната кутия

В края на краищата сънят на Земната майка я накара да се реши да извърши тази стъпка. Всъщност не беше толкова сън, колкото видение и не беше толкова видение, колкото някакво усещане за бъднина. По такъв начин вълшебните създания разговаряха помежду си. Те често се отдаваха на сън, за да дадат съвет или да предупредят, открито говореха за далечни места, пътуваха, яхнали шеметните ветрове, за да стигнат до този, който ги слушаше, прокрадваха се като шепот в покоя, като проблясък в мрака. Понякога Уилоу разговаряше със своята майка по този начин. Майка й бе горска нимфа, толкова необуздана, че нищо не можеше да я достигне, ако тя не го желаеше — създание, което дори и някогашните вълшебни хора не успяваха да проследят. Уилоу се измъкна от предишния си начин на живот, когато създаде нов, заедно с Бен, но от време на време старият се намесваше със своите дребни особености. Последният случай беше идването на Земната майка.

Земната майка представляваше природна стихия, най-силната на Отвъдната земя, създание с огромна магическа сила. Тя беше стара колкото самата земя и въплъщаваше нейния дух. Някои вярваха, че именно тя бе създателката на Отвъдната земя, но Уилоу смяташе, че Земната майка е прекалено първична в привичките си и доста небрежна в работата си, за да може да създаде нещо толкова съвършено. Въпреки всичко тя бе създание, което заслужаваше да бъде изслушвано. И Бен, и Уилоу бяха отишли при нея, когато търсеха черния еднорог и тогава тя им каза, че те двамата имат голямо значение за нея и че ще им се роди едно много специално дете. Не им обясни нищо, нито тогава, нито по-късно и впоследствие и двамата престанаха да мислят за това. Уилоу не чу нищо повече от Земната майка през целия този период от време.

Едва в последно време, неочаквано и рязко, тя бе призована отвъд света на сънищата. Земната майка бе дошла при нея два пъти, за да я привика обратно в Езерната страна, при Елдъру, в някогашната вълшебна страна, където природните стихии най-често се явяваха. Призивът беше спешен и неоспорим. Ето как Уилоу се реши да тръгне без Бен, без дори да направи опит да му даде пълно обяснение. Но не толкова самите думи, колкото тонът, с който говореше Земната майка, накара силфидата да остави настрана каквито и да е размисли и да действа незабавно.

Тази нощ тя прекара на брега на Ирилин, близо до залива, където за първи път бе срещнала Бен и по някакъв вълшебен начин бе разбрала, че той е предназначен за нея, а тя — за него. Уилоу хапна, въпреки че почти нямаше апетит, но знаеше, че детето й се нуждае от нейната сила. След това съблече дрехите си и стъпи сред водите на Ирилин. Езерото беше топло, действаше успокояващо и я пое в прегръдката си. Тя се отпусна в тишината на нощта. Небесата над нея бяха ясни и изпълнени със светлината на цветни луни и сребърни звезди и Уилоу остави на спомените й за Бен да я обгърнат. Дори сега можеше да усети трескавото вълнение, което неговата осанка бе събудила у нея. Все още чувстваше нестихваща любов. Те бяха предопределени един за друг и щяха да останат заедно до края на живота си. Уилоу бе погледнала за малко и в тяхното бъдеще — някогашните вълшебни хора бяха надарени (или може би прокълнати) с тази способност — и бе разбрала, че животът им ще се промени безвъзвратно.

Така бе станало. Бен се беше отказал от предишния си начин на живот, принуден да остане на Отвъдната земя. Беше се решил да направи това по много причини, но главната беше неговата любов към Уилоу. Той бе останал тук като крал и се беше превърнал в силен и далновиден владетел. И въпреки, че от време на време се бе измъчвал от онова, което длъжността му на крал изискваше от него, той предано вършеше задълженията си. Повечето хора го смятаха за честен и полезен на страната. Само неколцина, повечето от които бяха скрити противници на вълшебната сила на кралството, все още хранеха съмнения в него. Един от тях беше и нейният баща, самият той магьосник със значителна сила, владетелят на някогашните вълшебни хора. Речният господар предпочиташе да има кралство, което той сам да управлява с магическата си сила, но от друга страна, не беше глупав и добре осъзнаваше преимуществата, които осигуряваше Бен като крал — стабилна сила, умел въжеиграч между различни интереси и решителен владетел — и въпреки че по някои поводи не му се доверяваше, тъй като Бен беше пришълец от друг свят. Речният господар безспорно го уважаваше като човек.

Уилоу, негова дъщеря и рожба на връзка, продължила само една-единствена нощ, бе водила непостоянен начин на живот из Езерната страна. Нейното присъствие постоянно напомняше на водния дух за жената, която бе обичал и която не беше могъл да задържи до себе си. Всъщност, Уилоу беше родена след едно краткотрайно съвкупление и след това беше оставена от своята майка на грижите на баща си. Майка й беше прекалено необуздана, за да може да се обвърже с някого, било то и с едно дете. Баща й направи онова, което се изискваше от него, но не и нещо повече. Той имаше много деца и по-голямата част от тях харесваше повече от Уилоу. Пристигането на Бен отвори вратата към живот, за който силфидата отдавна бе разбрала, че я очаква и затова побърза да прекрачи неговия праг. Отначало Бен поставяше под съмнение това, че трябваше да заживеят заедно и дори не беше сигурен дали я обича, но Уилоу никога не се усъмни в предопределената им и сериозна връзка. В края на краищата всичко, което бе предречено в деня на раждането й, се беше сбъднало, а сега щеше да й се роди и дете.