Тери Брукс - Вълшебната кутия

— Наричат ме Горс 2 2 Прещип (англ.) Бел.пр. — изведнъж прошепна чудовището. — Бях един от онези, които живееха сред вълшебните мъгли; бях един от тях, докато преди няколко века не бях заловен и затворен във Вълшебната кутия завинаги. Някога бях магьосник с огромна сила и пак ще бъда. Вие ще ми помогнете.

Хорис Кю прочисти гърлото си.

— Не виждам какво можем да направим ние — каза той.

Горс се изсмя.

— Аз ще бъда твоят взор, Хорис Кю. Аз те виждам по-добре, отколкото ти виждаш себе си. Ядосан си, защото си изгубил нещата, които си притежавал в другия свят, но това, което най-много искаш, се намира тук. Страхуваш се, когато си спомняш какво са сторили с теб, но аз ще ти дам смелостта, която ти липсва. Да, аз те използвах. Да, ти беше моята магическа пръчица. И отново ще бъдеш, ти и птицата, и двамата. Така стоят нещата, Хорис. Хората от вълшебните мъгли ме затвориха във Вълшебната кутия с помощта на магии, които не могат да бъдат развалени отвътре, а единствено извън кутията. Някой трябваше да ги изговори и аз избрах теб. Аз нашепнах заклинанията в твоето съзнание. Аз направлявах магиите ти стъпка по стъпка. Една след друга, ти изрече магическите думи на Скат Манду. Един след друг, ти превъртя ключовете на ключалките, които ме държаха затворен. Когато бях готов да се появя, накарах птицата да признае, че онзи Скат Манду е измама и така те принудих да избягаш. А твоето бягство можеше да стане възможно единствено, ако ме беше освободил. Но не се отчайвай. Стана така, както трябваше, както беше замислено. Съдбата ни свърза един към друг.

Хорис не беше сигурен, че всичко това му звучи добре, но от друга страна, независимо от състоянието си, беше заинтригуван от вероятността, че в цялата работа може да има полза и за него.

— Ти сигурно имаш план за нас? — предпазливо попита той.

— Много привлекателен план — прошепна Горс. — Знам вашата история, и на двама ви. Ти, Хорис си бил заточен заради собствените си разбирания за това какво трябва да представлява магията. Птицата е била отпратена, защото е надхвърлила очакванията на нейния създател.

Твърде странно, но Хорис и Бигар установиха, че са съгласни с тази оценка (въпреки че Бигар не бе особено очарован постоянно да го наричат „птицата“).

— Вие сте били прът в колелото на онези, които са проявявали мнимо приятелство към вас, но всъщност са се страхували от вас и са ви завиждали. Такава е природата на създанията, против които сме се изправили — Горс замислено се отпусна назад, в мрака, в дима и тъмната сянка край скалата. Неговото движение бе съпроводено от някакъв стържещ звук, като от нож, с който се чистят люспите на риба. Това бе доста несвойствено за тази толкова нематериална форма.

— Искате ли да си отмъстите на онези глупаци? — поинтересува се Горс.

Хорис и Бигар не желаеха нищо по-силно от това, разбира се. Но все пак тяхното притеснение спрямо Горс не намаля, въпреки всичките окуражителни думи. Те не харесваха това същество, не харесваха нито образа, нито миризмата му, не харесваха дори само мисълта за него и все още бяха убедени, че най-добре щяха да си бъдат обратно там, откъдето бяха дошли. Все пак, не бяха изглупели дотам, че да си признаят. Вместо това, те просто зачакаха да чуят нещо повече.

Изведнъж Горс се размести в сянката и закри пътя на светлината, а задълбочилият се мрак в пещерата сякаш ги натисна надолу, като затварящ се капак на ковчег.

— За себе си ще кажа, че ще завладея вълшебните мъгли, от където бях отпратен и ще подчиня онези, които свободно ги обитаваха, докато аз бях затворен. Ще ги превърна в свои роби, докато не се отегча от тях. След това ще ги погледам, потънали в толкова гъст мрак, че непрестанно ще крещят и ще се молят да намерят утеха в смъртта.

Хорис Кю преглътна буцата, заседнала в гърлото му и забрави за какъвто и да е опит да се измъкне надалеч. На рамото му ноктите на Бигар се врязаха до болка в плътта му.

— Що се отнася до вас — изсъска Горс снизходително, — ще ви предоставя Отвъдната земя — цялата, абсолютно цялата, заедно с хората и страната, за да направите с тях каквото поискате.

Тишината, която изпълваше пещерата, беше необятна. В същия момент Хорис откри, че не може да мисли свързано. Отвъдната земя? Какво щеше да прави с Отвъдната земя? Опита се да каже нещо, но не успя. Опита да преглътне и отново не сполучи. Беше празен и пресъхнал от главата до петите; целият му живот на фокусник сега беше като неясен низ от спомени, които изглеждаха неуловими като дим.