Стивън Кинг - Трите карти

Изпита желание още веднъж да погледне към вратата, но устоя на изкушението. Реши да погледне отново едва когато беше готов да рискува всичко и да се върне в своя свят.

Времето му беше ограничено, а трябваше да свърши много неща, които не търпяха отлагане.

Дета беше залегнала в пролуката, образувана от две огромни скали, които се бяха наклонили една към друга като старци, вкаменили се в мига, когато са споделяли някаква зловеща тайна. Тя наблюдаваше как Еди тича нагоре-надолу по каменистия склон и я вика, докато напълно прегракна. Юношеският мъх по страните му бе заменен от брада и отдалеч Еди изглеждаше като възрастен. Но когато три-четири пъти мина покрай нея (единия път толкова близо, че ако протегнеше ръка, тя щеше да го сграбчи за глезена), се виждаше, че това е хлапак, който при това е уморен до смърт.

Одета щеше да го съжали; Дета го наблюдаваше като хищник, готов да се хвърли върху жертвата си.

Когато за пръв път пропълзя в пролуката между скалите, под ръцете и нещо пращеше като изсъхнали есенни листа. Когато очите и свикнаха с полумрака, тя видя, че това не са листа, а костите на някакви дребни животинки. Съдейки по пожълтелите от времето костици, тук някога е била бърлогата на хищник — невестулка или пор. Навярно зверчето е напускало убежището си нощем, когато е надушвало плячката си сред по-гъстата растителност нагоре по планинския склон. Улавяло е жертвата си, изяждало я е и е донасяло остатъците тук, за да ги дояде на следващия ден, когато, спотаено в бърлогата си, отново е очаквало падането на нощта.

Сега тук се спотайваше по-голям хищник; отначало Дета възнамеряваше да постъпи като предишния обитател на бърлогата: да изчака Еди да заспи (което със сигурност щеше да се случи), сетне да го убие и да скрие тялото му тук. След това щеше да вземе двата револвера, да се притаи до вратата и да чака завръщането на Най-лошия човек. Хрумна и да изстреля няколко куршума в тялото му веднага щом се справи с Еди, после реши, че идеята и е глупава. Ако тялото на Най-лошия човек изчезнеше, той не можеше да се върне в него, което означаваше, че тя трябва да се прости с надеждата си отново да попадне в своя свят.

Как да принуди Най-лошия човек да я вземе със себе си? Едва ли щеше да успее. Ами ако щастието и се усмихнеше? Имаше повече шансове, ако Стрелецът разбереше, че Еди още е жив. Докато размишляваше, и хрумна гениална идея.

Тя беше хитра и лукава по природа, но също така бе недоверчива и неуверена…, макар че би се присмяла на онзи, който се осмелеше да и го каже.

Скептицизмът и я караше да гледа с подозрение на всекиго, чийто интелект се доближаваше до нейния. Ето защо се отнасяше с недоверие към Стрелеца.

Когато чу изстрела, тя погледна към Роланд и видя дима, излизащ от дулото на револвера му. Той презареди и подхвърли оръжието на Еди, сетне премина през вратата.

Дета знаеше какво подсказваше жестът му — че не всички патрони са мокри и револверът ще послужи на младежа да се защитава. Знаеше и какво и „намекваше“ Роланд (разбира се, Най-лошият човек беше сигурен, че тя ги наблюдава; дори да беше заспала, когато двамата бяха започнали спора си, логично бе изстрелът да я е събудил): „Не се доближавай до приятеля ми. Оръжието му е заредено.“

Но понякога Сатаната е много лукав и хитър.

Хрумна и, че дори Най-лошият човек да е разиграл представлението специално за нея, може би е намислил нещо, което искаше да запази в тайна от нея и от Еди. Може би си е казал: „Ако Дета види, че тези патрони не са мокри, сигурно ще си помисли, че и оръжието, което и е дал Еди, също може да стреля.“ Но имаше и друга вероятност — да е предположил, че Еди ще заспи, а тя ще се възползва от това, ще открадне револвера му и ще се скрие в убежището си.

Да, Най-лошият човек положително беше предвидил подобна възможност. Не беше тъп като останалите белокожи и сигурно се досещаше, че Дета ще съумее да се възползва от наивността на младежа.

Ами ако нарочно е заредил този револвер с навлажнени патрони? Веднъж вече я беше измамил — защо да не опита втори път? Дета се беше убедила, че оръжието действително е заредено, но нищо не и гарантираше, че патроните са годни. Най-лошият човек едва ли би рискувал дори един от тях да бъде достатъчно сух, за да се взриви. Нищо чудно да е измислил начин да ги направи негодни — в края на краищата оръжията бяха неговият занаят. Но защо би го направил? За да я подмами да излезе от скривалището си, разбира се. Тогава Еди ще насочи към нея револвера, който може да стреля, и този път въпреки умората си няма да допусне същата грешка.