Стивън Кинг - Трите карти

Внезапно си спомни за Джейк, за онзи, който го беше блъснал под колелата на автомобила и го беше изпратил в този свят; стори му се, че чува смеха на човека в черно и това го довърши. Той припадна.

Когато се свести, видя прегледно подредени цифри, изписани върху зелена хартия. Листът беше разчертан отвесно и перпендикулярно, така че всяка цифра приличаше на затворник в килия.

Помисли си: „Това е нещо ново.“

Дали не съставяше нов план? Едва ли бе способен на подобно нещо. Но все пак му бе хрумнала някаква идея.

„Колко ли време съм бил в безсъзнание? — внезапно се запита той и беше обзет от паника. — Когато преминах през вратата, беше около девет. Колко ли време…“

Той пристъпи напред.

Джак Морт, който вече беше като кукла на конци, контролирана от Роланд, вдигна очи и забеляза, че стрелките на скъпия кварцов часовник на бюрото му показват един и петнайсет.

„Господи, толкова ли е късно? Какво ли се е случило с Еди? Беше уморен до смърт и едва ли е останал буден толкова дъл…“

Стрелецът накара Джак да обърне глава. Вратата все още беше на мястото си, но това, което Роланд видя през нея, надминаваше най-лошите му очаквания.

Забеляза две сенки — едната беше на инвалидната количка, другата на недъгаво човешко същество; то се подпираше на лакти, а краката му липсваха, тъй като бяха отрязани със същата студена жестокост както пръстите на Роланд.

Сянката се раздвижи.

Роланд мигновено накара Джак Морт да извърне глава, движейки се с мълниеносната скорост на атакуваща змия.

„Тя не бива да поглежда през вратата, докато бъда готов. Дотогава не трябва да вижда нищо, освен тила на този човек.“ Ала Дета Уокър не можеше да види Джак Морт, тъй като човекът, който се взираше през отворената врата, съзираше само онова, което съзираше „домакинът“. Дета щеше да види лицето на Морт само ако той застанеше пред огледало (въпреки че това можеше да доведе до ужасяващи парадокси и повторения), но дори и тогава това нямаше да означава нищо за двете Господарки, както и лицето на Господарката не би се сторило познато на Морт. Два пъти те се бяха озовавали в смъртоносна близост, но никога не се бяха виждали.

Стрелецът не желаеше едната господарка да види другата. Поне засега.

Идеята, която му беше хрумнала преди малко, постепенно се превърна в план.

Ала съдейки по светлината, в отвъдния свят беше вече три следобед, може би дори четири. Колко ли време оставаше до падането на мрака, когато щяха да се появят омарите и да сложат край на живота на Еди?

Три часа… или само два.

Можеше да се върне и да се опита да спаси младежа…, но знаеше, че Дета Уокър иска точно това. Беше му заложила капан, също както селяните, страхуващи се от кръвожадния вълк, поставяха за примамка жертвено агне. Възможно бе да се пресели обратно в болното си тяло… но не за дълго, в противен случай беше обречен на гибел. Едва сега осъзна, че вижда само сянката на Дета, защото тя лежеше до вратата и се готвеше да го застреля. Щом тялото на Роланд помръднеше, щеше да последва изстрел, който щеше да сложи край на живота му.

Дета се страхуваше от него, ето защо щеше да побърза да го довърши. Ала смъртта на Еди щеше да бъде мъчителна.

Струваше му се, че чува лукавото кискане на Дета Уокър, която повтаряше: „Май ти се иска да ме очистиш, тъпако! Иска ти се, нали? Хайде, ела, сигурно не се страхуваш от една стара и саката негърка.“

— Има само един начин — прошепнаха устните на Джак Морт. — Само един.

Вратата се отвори и в канцеларията надникна плешив човек с очила, който попита:

— Докъде стигна със сметката на Дорфман?

— Чувствам се много зле, повдига ми се. Нищо чудно да съм получил хранително отравяне.

Плешивият разтревожено го изгледа.

— Да не би да си пипнал грип? Чух, че в града имало епидемия.

— Нищо чудно.

— Хайде, прибери се у дома, но в пет утре следобед трябва да приключиш с документацията на Дорфман.

— Непременно.

— Гледай да не ме подведеш — знаеш какъв досадник е той…

— Няма.

Плешивият се втренчи в него, сетне кимна.

— Да, иди си вкъщи. Изглеждаш не на себе си.

— Така е.

Очилатият побърза да затвори вратата.

„Усети присъствието ми — помисли си Стрелецът. — Но има и още нещо — всички тук се страхуват от Джак Морт, въпреки че не знаят причината. Страхуват се, и то напълно основателно.“

Джак Морт, в чието тяло се беше вселил Роланд, стана, намери куфарчето, което носеше в мига на проникването на Стрелеца, и пъхна в него всички документи, лежащи върху бюрото.