Стивън Кинг - Трите карти

… заради което едва не припадна: човекът, в чието съзнание бе проникнал през третата врата, някога беше дебнал през прозореца на необитаем жилищен блок, превърнал се в убежище за пияници и психопати, които често нощуваха тук. Присъствието на пияниците се доказваше от отвратителната миризма на потта и урината им, а изкривеното съзнание на безумците сякаш изпускаше специфично зловоние. Стаята беше празна с изключение на два стола; Джак Морт седеше на единия, а с другия беше залостил вратата. Не се страхуваше от неканени гости, но не искаше да рискува. Седеше близо до прозореца, което му даваше възможност да наблюдава улицата, същевременно се криеше в сянката, за да не бъде забелязан от случаен минувач.

Държеше напукана тухла; беше я измъкнал от стената под прозореца, където градежът не беше добре циментиран. Тухлата беше стара и вече изронена по ъглнте, но много тежка. Беше покрита с остатъци от хоросан, които напомняха полепнали корали. Джак възнамеряваше да хвърли тухлата върху нечия глава. Беше му все едно коя ще бъде жертвата му; когато ставаше въпрос за убийство, господин Морт не проявяваше претенции.

Не след дълго забеляза трима души, които очевидно бяха членове на едно семейство: мъж, жена и момиченце. Малката вървеше от вътрешната страна на тротоара, вероятно за да бъде в по-голяма безопасност от преминаващите коли. Улицата беше близо до железопътната гара и движението бе много интензивно, но Джак Морт не се интересуваше от профучаващите автомобили. Тревожеше го фактът, че зданията срещу къщата, където се намираше, бяха разрушени; сега там се простираше поляна, обсипана със счупени дъски, отломки от тухли и счупени стъкла, които блещукаха под лъчите на слънцето.

Той се приближи до прозореца и за секунда надникна навън; носеше тъмни очила, а русата му коса беше скрита от плетена вълнена шапка. Маскировката му беше допълнителна мярка за сигурност като стола, с който бе залостил вратата. Въпреки че беше предвидил всичко, предпочиташе да се застрахова срещу неочаквано възникнали опасности.

Носеше и много широк пуловер, достигащ до средата на бедрата му, който би попречил на случайния свидетел да прецени какво е телосложението му (Джак Морт беше много слаб). Безформената горна дреха изпълняваше още една функция: всеки път, когато изпращаше някого в „бездната“ (така наричаше убийствата), той получаваше ерекция и се изпразваше, а дългият пуловер прикриваше мокрото петно върху джинсите му.

Тримата вече приближаваха.

Джак Морт си помисли: „Не действай прибързано… бъди търпелив и изчакай най-подходящия момент.“

Внезапно се разтрепери. Вдигна тухлата, притисна я до корема си, отново я вдигна и се надвеси през прозореца. Вече беше напълно спокоен; удивляваше се от хладнокръвието си, с което винаги действаше в решаващия момент. Хвърли тухлата и я проследи с поглед. Преобръщайки се, тя полетя надолу. Джак ясно виждаше засъхналия хоросан по повърхността и. В подобни моменти виждаше всичко прекалено отчетливо, сякаш го наблюдаваше през увеличително стъкло; падащата тухла беше нов детайл от действителността, който той бе създал, както скулпторът създава с длетото си нови форми от грубия камък; в подобни случаи се наблюдава най-забележителното явление — сливане на логиката и върховното удоволствие.

Понякога той не попадаше в целта, както ваятелят може да сгреши, но този път попадението му беше отлично. Тухлата удари по главата момиченцето с пъстрата рокличка. Джак видя бликналата кръв, която беше по-яркочервена от тухлата, ала щом засъхнеше, щеше да придобие същия кафеникав цвят. Чу ужасения вик на майката, но не видя лицето и, тъй като вече се беше отдръпнал от прозореца.

Тичешком прекоси стаята и запрати в ъгъла стола, който подпираше вратата. Бързо свали пуловера, извади кърпа от задния си джоб и я използва, за да натисне дръжката. Не биваше да оставя отпечатъци от пръстите си. Само загубеняците оставяха отпечатъците си.

Пъхна кърпата обратно в задния си джоб, излезе в коридора и като пияница се заклатушка към външната врата, без да се оглежда. Само смотаняците се оглеждаха.

Умните хора знаеха, че ако се озъртат, положително ще привлекат вниманието на случайните свидетели. Сетне на някое хитро ченге можеше да му хрумне, че обстоятелствата около произшествието са съмнителни, и да започне разследване. И всичко това заради едно нервно озъртане. Джак беше сигурен, че никой не ще го свърже с това престъпление, дори ако възникнеха подозрения и започнеше разследване, но…