Л. Смит - Силата

— Седни — настоя Адам. Двамата с Диана й помогнаха да седне на леглото.

— Недейте… Още не знаете. Няма да искате да ме докосвате.

— Каси, за бога, обясни ни за какво говориш. Думите ти нямат никакъв смисъл.

— Напротив. Аз съм дъщеря на Черния Джон.

В този момент, ако някой от двамата беше пуснал ръката й или се беше отдръпнал, Каси щеше да се опита да скочи през прозореца. Ясните зелени очи на Диана обаче само се разшириха, а зениците им станаха огромни и сякаш бездънни. Очите на Адам бяха сребристи.

— Фей ми каза. Истина е.

— Не е вярно — отвърна Адам.

— Не е вярно и аз ще я убия — рече Диана. Нежната Диана да каже такова нещо, беше удивително събитие.

И двамата продължиха да държат Каси. Диана я подкрепяше от едната страна, а седналият от другата й страна Адам прегръщаше и двете. Каси така започна да потръпва, че и тримата се разтрепериха.

— Вярно е — прошепна тя и се опита да се овладее. Трябваше да запази спокойствие, не биваше да губи контрол. — Това обяснява всичко. Защо го сънувах. И него, и потъващия кораб. Ние сме… някак свързани. Обяснява защо постоянно ме преследва. В нощта на Хелоуин и снощи на плажа. Иска да се присъединя към него. Фей е влюбена в него. Също като майка ми.

Каси потръпна. Адам и Диана продължаваха да я прегръщат. Дори не трепнаха, когато се завъртя и ги погледна в очите.

— Обяснява и случилото се с майка ми — продължи задавено Каси. — Защо е отишъл в моята къща, когато възкръсна от гроба. Отишъл е да я види… Затова сега тя е в това състояние. О, Диана, трябва да отида при нея.

— След малко — успокои я Диана с дрезгав от напиращите сълзи глас. — След малко.

Каси мислеше трескаво. Нищо чудно, че майка й беше избягала от Ню Салем. Нищо чудно, че в очите й сякаш винаги се таеше безпомощен ужас. Как иначе — мъжът, когото беше обичала, се беше оказал кошмарно създание и е трябвало да избяга далеч, за да роди бебето му, някъде, където никой не я познаваше.

Майка й обаче се беше оказала достатъчно смела, за да се върне и да доведе Каси. Сега Каси също трябваше да бъде смела.

„В мрака няма нищо страшно, изправиш ли се веднъж срещу него.“ Не знаеше как щеше да намери сили да се изправи срещу това, но трябваше да го направи някак.

— Вече съм добре — прошепна тя. — Искам да видя мама.

Диана и Адам се разбраха с поглед над главата на Каси.

— Идваме с теб — заяви Диана. — Няма да влезем в стаята, ако не искаш, но ще те закараме.

Каси вдигна поглед. Надникна в очите на Диана — сега тъмни като изумруди, но пълни с обич и разбиране. После се завъртя към Адам — изваяното му лице беше спокойно. Тя стисна ръцете им.

— Благодаря — рече тя. — Благодаря и на двама ви.

Вратата отвори леля Констанс. Изглежда се изненада да ги види и се смути, което пък съответно изненада Каси. Не вярваше, че нещо може да притесни пралелята на Мелани.

Когато обаче тръгна да влиза в гостната, баба Куинси и старата госпожа Франклин излязоха. Каси погледна крехката прабаба на Лоръл, после пълната, мърлява баба на Адам и накрая леля Констанс.

— Ние… пробвахме едно-две неща да видим дали няма да помогнем на майка ти — обясни леля Констанс малко засрамено. Покашля се. — Стари лекове — призна тя. — Може и да се получи. На верандата сме, ако имаш нужда от нещо. — И тя затвори вратата след себе си.

Каси се обърна да погледне фигурата между колосаните бели чаршафи. Отиде до леглото и коленичи.

Лицето на майка й беше бяло като чаршафите. Тя цялата беше черно-бяла — бяло лице, черна коса, мастилени мигли във формата на полумесец на бузите. Каси хвана студената й ръка и едва тогава осъзна, че нямаше представа какво ще й каже.

— Мамо? — започна тя и добави: — Мамо, чуваш ли ме?

Никакъв отговор. Никакъв знак.

— Мамо — едва промълви Каси, — знам, че си болна и че си уплашена. Има обаче нещо, от което няма нужда да се страхуваш повече. Знам истината. Знам за баща ми.

Каси изчака. Стори й се, че чаршафите върху гърдите на майка й започнаха да се издигат и спускат малко по-бързо.

— Знам всичко — добави тя. — И… няма нужда да се притесняваш, че ще съм ти бясна или нещо такова. Разбирам. Видях го как манипулира хората. Видях какво направи на Фей, а тя е много по-силна от теб.

Каси стискаше студената й ръка толкова силно, че се уплаши да не я заболи. Млъкна и преглътна.

— Исках само да ти кажа, че знам. Скоро всичко ще свърши. Ще се погрижа повече да не те наранява. Все някак ще го спра. Не знам как, но ще го направя. Обещавам, мамо.