Л. Смит - Силата

— Виждам, че се държиш като бебе. Дори не чу какво искаше да ти каже. Щеше да ти обясни всичко…

— Фей, събуди се! — извика Каси. — За бога, събуди се и го погледни! Не е такъв, за какъвто го мислиш. Ти си сляпа!

— Смяташ, че знаеш всичко? — Фей се отдръпна и кръстоса ръце на гърдите си. Наклони брадичка и погледна някак победоносно Каси с премрежени очи. Кървавочервените й устни се извиха в усмивка. — Вярваш, че знаеш всичко. Ти обаче нямаш представа дори как се е казвал последния път, когато е бил тук. Когато е дошъл при родителите ни и се е настанил на номер тринайсет.

Силата, която паниката беше вдъхнала у Каси преди малко, се стопи и изведнъж на Каси й се стори, че земята се люлее. Притисна ръка към пода. Фей продължаваше да я гледа със странни, триумфиращи очи.

— Не! — прошепна Каси.

— „Не, не знам“ или „Не, не ми казвай“? Аз обаче ще ти кажа, Каси. Време е да научиш. Името, под което се е представял, е било Джон Блейк.

Каси се втрещи, неспособна да говори, неспособна да мисли. Не можеше да повярва… Но вътре в себе си… тя знаеше.

— Вярно е. Той е твой баща.

Каси просто седна.

— И иска да си щастлива, Каси. Иска да бъдеш негова наследница. Има велики планове за теб.

— А къде си ти в тези планове? — извика Каси разгневено. Не можеше да търпи повече. — Ти новата ми мащеха ли ще бъдеш?

Фей се засмя… С типичната си вбесяваща, ленива, самодоволна усмивка.

— Може би. Защо не? Винаги съм харесвала по-възрастни мъже… А и той е само три века по-стар от мен.

— Отвратителна си! — Каси не можеше да намери подходящите думи. Не се сещаше за нещо достатъчно лошо, а и не искаше да повярва, че това наистина се случва. — Ти си… ти…

— Още нищо не съм направила, Каси. С Джон имаме… бизнес отношения.

Каси имаше чувството, че ще повърне. Отвращаваше се от себе си, от Фей…

— Викаш му „Джон“? — прошепна тя.

— А как да му викам? Господин Брансуик? Или господин Блейк, както се е казвал последния път?

Сега всичко около Каси се въртеше. Светлозелените тухлени стени се извиха. Прииска й се да припадне. Да можеше да припадне, да не се налага да мисли повече!

Но не можеше. Въртенето спря бавно и тя усети под себе си твърдия под. Нямаше как да избяга. Нямаше избор, трябваше да се изправи срещу проблема.

— Господи! — прошепна Каси. — Вярно е. Наистина е вярно.

— Да — потвърди тихо и доволно Фей. — Майка ти му е била гадже. Той ми разказа цялата история. Как се е влюбила в него, когато отишъл до номер дванайсет да иска кибрит. Така и не са се оженили, но очевидно не е възразил да вземете името му.

Вярно беше… Точно това бабата на Каси се беше опитала да й каже, преди да почине. „Трябва да ти кажа още нещо“, беше промълвила тя и тогава Лоръл влезе. Последните думи на баба й бяха като полъх: „Джон…“ беше прошепнала тя, и още нещо, което Каси не успя да разбере. Тя обаче си спомни как устните на баба й сякаш изрекоха думата „Блейк“.

— Защо не ми е казала по-рано? — задъха се Каси. Не усети, че го изрече на глас. — Защо чакаше, докато умре? Защо?

— Кой? Баба ти ли? Сигурно не е искала да те разстройва — предположи Фей. — Вероятно е смятала, че ще се… поболееш… ако разбереш. Ти си негова плът и кръв, Каси. Негова дъщеря.

Каси клатеше невиждащо глава, гадеше й се.

— Старите жени… И те трябва да са знаели. Боже, всеки, който го е познавал, е знаел! И никой не ми каза. Защо не ми казаха?

— О, престани да хленчиш, Каси. Сигурна съм, че са мълчали, защото са се страхували как ще реагираш. И признавам, май са били прави. Направо си съсипана.

„Пралелята на Мелани Констанс“ , мислеше си Каси. „Тя трябва да знае. Как може изобщо да ме гледа? Как може да търпи майка ми в къщата си?“

„А госпожа Франклин щеше да ми каже“ осъзна внезапно тя. Да. Точно затова стана цялата суматоха в дома на леля Констанс, преди да си тръгнат. Бабата на Адам щеше да им каже кой е истинският баща на Каси. Баба Куинси и леля Констанс я бяха спрели. Всички се бяха наговорили да пазят мълчание, да скрият истината от Каси.

„Това може би не се отнася за родителите“ помисли си Каси. Почувства се много уморена. Те сигурно така или иначе не помнят. Направили са всичко възможно да забравят. Леля Констанс обаче беше предупредила кръга да не ровят в старите спомени. Тогава беше спряла за миг поглед върху Каси.

— Само си помисли, Каси — продължи Фей. Сега дрезгавият й глас прозвуча разумно, не злорадо или победоносно. — Той иска най-доброто за теб. Винаги го е искал. Раждането ти е било част от плановете му. Да, с теб имахме някои проблеми преди, но Джон иска да се сближим. Защо не опиташ? Хайде, Каси!