Л. Смит - Силата

Ник гледаше групата дежурни със студено лице. Приличаше на стария Ник от времето, когато го беше видяла за пръв път. Студен като лед.

— Къде ще я водите? Наказанието за нарушение тип А е задържане след часовете. Или не познавате собствените си правила? — сопна се той.

— Ние решаваме какво да бъде наказанието… — започна Порша, но Сали я прекъсна.

— Противопостави се на дежурен през обедната почивка — обясни тя. — Затова ще я заведем при директора. Господин Брансуик ни даде специални инструкции. Ще я изпратим в кабинета му да си поговорят.

— Тогава водете и двама ни — предложи Ник и стисна ръката на Каси.

Бяха прекалено много. Погледът на Каси се плъзна по лицата на дежурните, но не видя приятел сред тях. Всички бяха от горните класове. Всички мразеха вещиците. А и Фей я нямаше.

— Ник — обърна се към него тя нежно и внимателно, опитвайки се да овладее разтуптяното си сърце. — Трябва да отида с тях. — Сетне извърна поглед към Сали. — Може ли само да се сбогувам с него?

Сали я изгледа язвително, но кимна. Каси обви ръце около врата на Ник.

— Събери другите — прошепна тя в ухото му. — Дежурните ще са на среща… Намерете начин да ме измъкнете.

Ник се отдръпна и в махагоновите му очи се четеше разбиране. После удостои Сали с безизразно изражение и отстъпи встрани.

Дежурните обиколиха Каси и я ескортираха по коридора, сякаш водеха масов убиец. Обхвана я лудо желание да се изкикоти. Когато обаче стигнаха кабинета на директора, то отстъпи място на страха и тревогата.

„Планирал е всичко“ , помисли си тя. „Не самата ситуация днес. Знаел е обаче, че ще ни излови един по един.“ Тя се опита да не обръща внимание на шептящия в главата й гласец: „Знаел е, че ще пипне теб. Той иска теб“.

Защото беше наполовина външна, или защото не влизаше в плановете му. Образът на Кори проблесна в главата й — вдървената и неподвижна Кори със счупен врат в подножието на хълма. Вече знаеше какво се случваше с хората, които не влизаха в плановете на Черния Джон.

— Може би ако изпърхаш с мигли, ще те пусне — прошепна злобно Сали и я бутна да влезе.

Каси не отговори. Не можеше.

Не беше влизала в кабинета на директора, откакто беше дошла да се оплаква на господин Фогъл от поведението на Фей. Стаята изглеждаше по същия начин, но този път в камината гореше огън. И мъжът зад бюрото беше друг.

„Не го гледай“ , помисли си Каси, когато вратата се затвори зад гърба й. Но не успя да се въздържи.

Черните му очи се впиха в нейните от мига, в който погледна към бюрото. По приличното на ястреб лице нямаше и следа от изненада, че я вижда.

Директорът постави внимателно тънък, позлатен химикал на бюрото.

— Касандра — започна той.

Колената на Каси омекнаха.

Беше гласът на сянката. Тъмен, течен глас. Толкова тих, толкова коварен… толкова зъл. Пред черните му като хематит очи се почувства гола, открита. Сякаш проникваше в съзнанието й. Търсеше пролука да се вмъкне в главата й.

— Господин Брансуик — отвърна тя. Гласът й прозвуча странно дори за собствените й уши. Учтив, но дистанциран.

Той се усмихна.

Носеше черно поло и черно сако. Изправи се и постави длани на бюрото.

— Толкова си смела — каза той. — Гордея се с теб.

Това беше последното нещо, което можеше да очаква. Каси впери поглед в него. Пръстите й автоматично посегнаха към висулката с аметиста под блузата й.

Очите му проследиха движението.

— Не си прави труда — рече с лека усмивка. — Кристалът е прекалено малък, за да има някакъв ефект.

Каси бавно пусна ръка. Откъде знаеше? Почувства се объркана, смутена. Гледаше мъжа пред себе си и се опитваше да го свърже с надвесеното над баба й изгоряло създание в кухнята, със заклинателя от седемнайсети век, повел подплашеното сборище към Ню Салем. Как беше възможно изобщо да е тук? Това беше въпросът. Какъв беше източникът на неговата сила?

— Аметистът е слаб камък. Той е камък на сърцето — обясни тихо той. — Чистота на намеренията, Каси. Това е тайната. Чистота и яснота. Никога не изпускай от поглед целта си.

Изпита странното усещане, че отговори на въпроса й. Господи, защо не идваше Ник? Сърцето й заби лудо… беше изплашена .

— Нека ти покажа — предложи тъмният мъж. — Би ли ми подала кристала? Само за минута — добави той, когато Каси не помръдна.

После Каси бавно вдигна ръка към врата си. Откопча сребърната верижка и сне колието с вкочанени пръсти. Не знаеше какво друго да направи.