Л. Смит - Силата

— Добре ли си? Ранена ли си? — шепнеше Ник в ухото й.

— Не. Всичко е наред — отвърна тя, без да осъзнава значението на думите.

— Не е трябвало да се отделяш от другите — ядоса се Ник. — Не е трябвало да те пускат сама.

— Няма проблем, Ник. — Тя се притисна към него с всички сили и зарови лице в рамото му. Адам се обърна и дръпна недоволния Радж настрани. Каси продължи да прегръща Ник, макар и да знаеше, че той усеща треперенето й.

— Каси — погали я по гърба той успокоително.

Тя леко се отдръпна. Адам го нямаше. Обърна поглед към Ник — на лунната светлина изваяното му красиво лице изглеждаше все така студено. Но очите му вече не излъчваха хлад.

„Страст“ , помисли си тя и видя червената свещ на Фей в съзнанието си. После го целуна.

Досега беше целувала само Адам, но имаше достатъчно добра представа. Устните на Ник бяха топли и чувството беше приятно. Усети почудата му, но тя почти веднага беше заменена от ново, по-дълбоко и по-сладко усещане. Почувства как отвърна на целувката й.

Целуна го, за да не мисли. Това беше добро решение. Сюзан много грешеше за Ник. Той не беше игуана. Нишки огън пробягаха по нервните окончания на Каси и пръстите й изтръпнаха. Почувства как я заля топлина.

Накрая трябваше да спрат. Каси го погледна, без да разплита пръсти от неговите.

— Съжалявам — каза притеснено тя. — Просто се уплаших.

— Трябва да те плаша по-често — пошегува се Ник. Изглеждаше леко замаян.

— Да се връщаме. Черния Джон беше тук.

Реакцията на Ник беше достойна за възхищение.

Той не изкрещя „Какво?“ и не я разтърси за раменете. Огледа се като ловец и бързо я хвана с лявата си ръка, за да освободи дясната си.

— Вече го няма — успокои го тя. — От онази скала изпълзя сянка, но вече не е там.

— От утре никой никъде няма да ходи сам — заяви Ник и я поведе към скалите, които ги деляха от кръстовището.

— Мисля, че се опитваше да влезе в съзнанието ми — обясни тя на другите, когато се събраха в къщата на Адам. Седеше до Ник и силно стискаше ръката му. — Искаше да ми повлияе, да ме пречупи или нещо такова. Не знаех как да го спра. Ако не бяхте дошли, щеше да успее.

— Повече никой не трябва да остава сам — повтори Ник и погледна сериозно Диана. Ник рядко говореше пред всички. Сега обаче гласът му беше решителен и никой не посмя да му възрази.

— Съгласна съм — подкрепи го Мелани. — Освен това смятам, че ни трябва и някаква друга защита срещу него.

— Какво имаш предвид? — попита Адам. Беше седнал на страничната облегалка на стола на Диана. Лицето и гласът му бяха спокойни.

— Някои кристали могат да действат като щит. Аметистът например. Ще ни помогне да се съсредоточим и да се противопоставим на психическите му атаки. Разбира се, ако някой има у себе си друг кристал, от който пък той може да се възползва… като да кажем хематит… няма да има никаква ползва. — Сега Мелани гледаше Фей.

Фей махна нетърпеливо с ръка.

— Както вече казах на нахалния си братовчед, не знам нищо за никакъв глупав хематит. Не ми трябва да крада чужди кристали.

— Добре, няма да спорим — рече Диана. — Мелани, у вас има ли достатъчно аметисти? Може да заемем няколко и от Лоръл. Да ги приготвим сега и да си ги занесем вкъщи още тази вечер.

— Да, трябва да са у нас постоянно — обясни Мелани. — Когато се къпем, когато спим, когато ходим на училище, винаги. Носете кристала под дрехите си и гледайте той да не го забележи. Така ефектът ще е по-голям.

— Чудесен завършек на един купон — оплака се Дъг и взе якето си.

— Приеми го като лошата страна на един купон — отвърна му Ник не особено съчувствено. — Като символ. — Той стисна леко ръката на Каси и я погледна крадешком, сякаш да й припомни какво той щеше да си спомня от тази вечер.

Каси усети как я заля топлина. Когато тръгваха от къщата на Мелани, тя попита небрежно:

— Между другото, какво ви накара да тръгнете да ме търсите?

— Да, наистина. Да не ви стана скучно или нещо такова? Нима осъзнахте, че не можете без нас, момичетата, и тръгнахте да ни търсите? — вмъкна Дебора и тъмните й очи проблеснаха към Крис.

Той й отправи странен поглед.

— Не, бяхме си добре. Адам ни накара да ви намерим. Каза, че Каси била в опасност.

Аметистът на Каси беше доста голям. Кристалът висеше от ноктите на сребърен бухал с разперени криле. Усещаше студенината му върху гърдите си под блузата на сини и бели черти. Огледа се в огледалото на Диана, за да се увери, че не се забелязва и притеснено го докосна. Досега беше притежавала три кристала — халцедоновата роза, която Адам й беше дал, кварцовата огърлица, която Мелани й беше заела за танците, и хематита, който беше намерила на номер тринайсет. Нито един от тях не се беше задържал дълго у нея. Беше върнала халцедоновата роза на Адам. Същата нощ беше загубила кварцовата огърлица на гробището и после някой открадна хематита. Надяваше се нищо лошо да не се случи с аметиста.