Л. Смит - Силата

— Има сладък цветен аромат. Мисля, че е зюмбюл — отвърна й Лоръл.

— Чакайте — обади се Каси. — Кръгът е пълен, а Диана? За теб няма ли свещ, Диана? — Изведнъж се постави на мястото на Диана и изпита ревност. Искаше й се и тя да участва в церемонията.

— Имам. Бялата свещ се поставя в центъра. Тя остана последна и е за мен.

„Идеално“ , помисли си Каси, докато гледаше как Диана вади бяла свещ с аромат на ванилия и я вдига високо. Бялото беше цветът на Диана, както червеното беше цветът на Фей. То беше символ и на онази добродетел, която Диана назова.

— Чистота рече простичко тя, запали бялата свещ с кибрит и се протегна да я постави в центъра. Ако някой друг беше изрекъл това качество, щеше да прозвучи смешно. Красивото лице на Диана обаче беше озарено от светлината на свещите, невероятната й коса падаше по гърба й и тя беше като живо въплъщение на тази добродетел. Изражението й беше сериозно и открито. Когато Диана каза „чистота“, тя наистина имаше предвид „чистота“ и дори Фей не посмя да се подсмихне.

Кръгът от свещи беше красив. Седемте пламъка подскачаха и танцуваха в тъмнината, а седемте аромата се сливаха в разкошна, богата миризма. Бризът довя дъх на канела към Каси, после аромата на бор, после на лимон.

— Страст, красота, смелост, мъдрост, вдъхновение, състрадание и чистота — повтори Лоръл, посочвайки по ред всяка свещ.

— Нека всички ние… — подсказа Диана на Фей.

— Нека всички ние съхраним тези качества у себе си — рече Фей. — Земя, вода, огън, въздух, вие сте нашите свидетели. Не че вече не ги притежаваме — добави тя и огледа кръга с доволна усмивка. Очите на Лоръл проблеснаха към Каси над пламъците на свещите и Каси отвърна на погледа й.

— Притежаваме ги, когато сме всички заедно — заяви Дебора и се усмихна. Устните на Диана също се извиха в нежна усмивка. За миг всички момичета се усмихваха една на друга над свещите и Каси почувства, че те са част от нещо много по-голямо. Всяка носеше нещо важно у себе си и заедно бяха нещо повече от прост сбор на отделни части.

— Трябва да ги оставим да горят цяла нощ — обади се Мелани и кимна към свещите.

— Ами ако някой ги прегази? — попита прагматично Сюзан.

— Ако нас ни няма и не видим, няма значение — успокои я Диана. — Чакайте, исках да направя още нещо. Не е част от ритуала в Нощта на Хеката, но е друг гръцки обред. Нарича се Аретофориа. Означава „празник на доверието“. — Тя отново пъхна ръка в торбата. — Провеждали са го гръцките жрици на Атина. Един от по-старите членове на сборището, например аз, дава кутия на най-младия член, тоест на теб, Каси. Ти трябва да заровиш кутията, без да гледаш какво има вътре. По принцип би трябвало да предприемеш опасно пътуване през нощта, но Ник е прав и те съветвам да не се отдалечаваш. Занеси я някъде край пътя и я закопай.

— Това ли е всичко? — Каси погледна кутията, която й беше дала Диана. Беше изработена от светло дърво, а на капака й бяха гравирани малки изящни фигури — пчели, мечки и риба. Вътре имаше нещо. — Трябва само да я заровя?

— Да — потвърди Диана и подаде последното нещо от бялата торба — една малка лопата. — Много е важно да не поглеждаш какво има вътре. Затова се нарича Празник на доверието. Чества се доверието, отговорността и приятелството. Някой ден ще дойдем и ще изровим кутията.

— Добре. — С кутията и лопата в ръка, Каси излезе от кръга и се отдалечи от момичетата. Зад гърба й останаха танцуващите пламъци на свещите.

Не й се искаше да заравя кутията близо до пътя. Там почвата беше сбита и засипана с чакъл. Трудно щеше да изкопае дупка, а и нямаше да е достатъчно дълбока. Освен това, ако не се отдалечеше достатъчно, някой можеше да намери мястото и да я извади, преди да е настъпил подходящия момент.

Каси продължи да върви на изток. Чуваше шепота на морето и усети слабия солен бриз. Изкачи няколко големи скали и плажът се простря пред нея безлюден и тайнствен. Бели пенести вълни тихо се плискаха в брега.

Жълта луна, почти наполовина пълна, изгряваше над океана. „Жалееща луна“ , спомни си Каси. Беше с цвета на очите на Фей. Всъщност луната приличаше на злокобно древно око. Каси изпита неприятното чувство, че някой я наблюдава, когато заби лопатата в студения сух пясък и започна да копае.

Направи достатъчно дълбока дупка. Изровеният пясък се беше вкоравил и Каси се притесни дали влагата няма да повреди кутията на Диана. Когато я постави в дупката, медната ключалка проблесна на лунната светлина. Беше отключена. Каси се изкуши да надникне вътре.