Л. Смит - Силата

— Това добродетел ли е? — усъмни се Мелани.

Фей вдигна вежда.

— Това е част от живота на жената. Онази част, която аз искам да ознаменувам.

— Оставете я — намеси се Лоръл. — Става.

Червената свещ заблестя като звезда.

— Ред е на оранжевата — продължи Диана. — Кой я иска?

— Аз ще я взема — обади се Сюзан. Цветът й беше близък до златисточервения нюанс на косата й. Тя помириса свещта. — Праскови — добави и Каси усети сладкия, чувствен аромат. — Добре. Красота — рече тя и запали свещта с кибрит.

— Красотата определено не е…

— Е, не е добродетел, но е нещо, типично за жените — подкрепи я Каси.

Мелани завъртя очи. Сюзан залепи с восък оранжевата свещ до червената.

— Дай на мен сега. Разбрах как се прави — обади се Дебора.

Тя сграбчи бялата торба, порови из нея и извади жълта свещ.

— Кибрит — нареди тя и Сюзан постави кибрита в отворената й длан. Дебора запали жълтата свещ. — Смелост — заяви тя ясно и отчетливо и наклони свещта, за да излее прозрачен разтопен жълт восък върху пътя. Каси долови острия аромат на лимон и той й напомни за Дебора и смелостта й. Пламъкът на жълтата свещ осветяваше тъмната коса на Дебора и хвърляше ярки отблясъци по коженото й яке.

— Добре. Зелена — заяви Диана, след като си върна торбата.

— Моя е — каза Мелани и пое тъмнозелената свещ. Тя стоеше до Каси, която се наведе заедно с нея да помирише восъка. Имаше аромат на бор, на коледно дърво. — Мъдрост — продължи Мелани. Очите й бяха спокойни, докато палеше фитила. Вдиша аромата за миг и закрепи зелената свещ на пътя. Четирите горящи свещи бяха оформили полукръг.

— Ред е на синята — вмъкна Диана.

Каси усети трепет и вълнение. Синьото беше нейният любим цвят и тя силно искаше свещта, но не беше сигурна дали да се обади или не. Диана и Лоръл не казаха нищо. Каси си спомни, че Лоръл обичаше аметисти и често носеше лилаво. Прочисти гърлото си.

— Аз ще я взема — престраши се тя и протегна ръце към светлосинята свещ, която й подаваше Диана. Беше доволна, че именно тя представлява синьото в цветната дъга на сборището, но не знаеше какво качество да назове. Символ на какво беше синьото, запита се тя и помириса свещта, за да спечели време. Каква добродетел беше присъща на момичетата и заслужаваше да бъде отпразнувана?

Не успя да разпознае сладкия остър мирис.

— Блатна мирта — обясни Мелани на Каси. — Този аромат има дълга история. Колонизаторите са правели свещи от растението.

— О. — Може би затова миризмата й се беше сторила позната. Може би свещите на баба й бяха от блатна мирта. Баба й спазваше много стари традиции. Каси се сети коя добродетел иска да отбележи. — Вдъхновение — рече тя. — Това е въображение или проблясъкът на една идея. Докато баба ми помагаше да приготвя костюма си на муза за Хелоуин, тя ми каза, че музите са точно това. Че даряват хората с вдъхновение, с умението да измислят нови неща, подсказват им гениални идеи… Каза, че всички музи са жени.

Каси нямаше намерение да изнася реч и сведе поглед засрамено. „Нямам кибрит“ , осъзна тя и… изведнъж я осени вдъхновение. Тя обви с ръка фитила, подобно на Фей, съсредоточи се и си представи ярък пламък… После изтласка образа със съзнанието си, както при случката с добермана и Шон. Усети как силата се изля от нея като топла вълна и изведнъж фитилът пламна толкова силно, че се наложи бързо да дръпне ръка, за да не се изгори.

— Просто ми хрумна… — обясни тя, леко разтреперана. После покапа восък и залепи синята свещ. Всички момичета я гледаха с широко отворени очи. Изключение правеше само Фей, която я наблюдаваше изпод гъстите си мигли.

Дебора се усмихна.

— Май още някой владее огъня — обади се тя.

На Фей никак не й беше забавно.

— А… ето и лилава — продължи Диана. Тя разтърси рамене и извади свещта от торбата.

— Тя е за мен. Как го направи, Каси? Добре де, продължаваме с церемонията. Просто исках да знам — избъбри Лоръл и пое свещта. — Не знам как да се изразя само с една дума — сподели тя. — Иска ми се да е нещо, свързано с природата. С връзката ни с нея. Ние сме част от земята и трябва да се грижим за всички други неща, които живеят тук, с нас.

— Защо не кажеш „състрадание“? — предложи Мелани. — Мисля, че е доста близко.

— Харесва ми. Състрадание. — Лоръл запали лилавата свещ.

— На какво мирише? — попита Сюзан шепнешком, докато Лоръл поставяше свещта между синята свещ на Каси и червената на Фей, завършвайки цветния кръг.