После Каси осъзна, че Сюзан се отдръпва от нея. И тя като Шон изглеждаше уплашена. Каси погледна към сцената и видя, че новият директор гледа право в нея и че устните му са извити в лека усмивка.
Страхотно. На него му харесва, а собствените ми приятели се боят от мен.
Черния Джон задържа погледа й за миг, после обърна усмивката си към останалата част на залата.
— Много добре. Избраните, моля останете след срещата да се запознаете с новите си задължения. Останалите сте свободни. Приятен ден.
Косите по тила на Каси настръхнаха.
— Избраните — прошепна тя и се огледа. Никой не беше избран, но някои от учениците тихо тръгнаха към сцената един след друг. Порша и Сали бяха сред тях.
„Никой ли не вижда? Вече би трябвало да се чудите колко е странно всичко“ , помисли си Каси и се обърна към застаналия на пътеката господин Хъмфрис. Той обаче очевидно не смяташе, че се случва нещо странно. Изглеждаше спокоен, дори доволен, докато извеждаше класа си. „Като упоен е“ помисли си Каси и потрепери. Хипнотизиран.
Черния Джон все още стоеше пред катедрата. Усещаше как очите му я следят, докато излизаше от залата.
В коридора Каси изостана зад учениците от класа по творческо писане и се присъедини към Ник, Сюзан и Шон. Сюзан и Шон я гледаха странно, но Ник я прегърна.
— Това беше страхотно — рече той и сърцето на Каси изстина още веднъж.
— Не е позволено — предупреди го тя. — Това е нарушение тип А. Ник, трябва много да внимаваме… Той иска да ни спипа.
— Сериозно ли? — попита Адам, настигайки ги. Синьо-сивите му очи се плъзнаха по ръката на Ник, обгърнала раменете на Каси, но изражението му не се промени.
— Прочетохте ли забранените действия тип В?
Каси не беше успяла да ги прегледа. Обърна брошурата на последната страница.
— Каране на скейтборд, ролкови кънки или мотори… ползване или носене на уокмени в района на училището… пушене или използване на тютюневи изделия… Това трябва да са по-сериозни провинения от нарушенията тип Б, като употреба на наркотици и сбиване?!
После Каси направи връзката. Спомни си как през първия й ден в гимназия „Ню Салем“ братята Хендерсън едва не я бяха прегазили. Само че тогава не знаеше, че са братята Хендерсън. Беше видяла две откачени момчета с хеви метал тениски и рошави руси коси. Те се пързаляха по коридорите с уокмени на ушите.
Трудно й беше да преглътне.
— Тези правила са за нас — прошепна тя. Адам срещна погледа й и кимна.
— Пушене — повтори Каси. Стисна ръката на Ник и го завъртя с лице към себе си. — Ник, моля те, трябва да внимаваш. Иска да ни пипне, а ние още не сме готови да се изправим срещу него… Ник! — Тя изпита ужасно предчувствие. Ник мразеше да му заповядват и за него всяко правило беше предизвикателство. Не забеляза никаква промяна в изражението му. — Ник!
— За нарушаване на правилата от тип В те изпращат при директора — вмъкна Адам. — Опитва се да ни раздели, Ник. Играе малките си игрички.
— Ник, искам да ми обещаеш. Опитай се да не си навличаш неприятности — обърна се към него Каси. — Моля те, Ник. Трябва да ми обещаеш.
Ник бавно я погледна. Каси стисна ръката му и отвърна настойчиво на погледа му. „Моля те“ мислеше си тя. „Заради мен! Моля те!“
Ник свъси вежди и се обърна.
— Добре — каза той и кимна леко със забит в тавана поглед. — Добре. Ще се опитам… да не ме хванат.
Каси се отпусна.
— Благодаря — прошепна тя. Точно тогава Диана, Мелани и Лоръл се появиха с бледи лица.
— Чухте ли онова в началото? Как предишната администрация позволявала някои неща? — попита Мелани. — Говореше за нас. За клуба и специалните ни привилегии. Каза, че всичко щяло да се промени.
Каси промълви:
— Каза на другите, че вече не сме на власт. Сякаш им даде разрешение да…
Думите й заглъхнаха. Тя и другите членове на клуба се спогледаха мълчаливо.
— Извадете оръжията. Ловът на вещици е открит — заключи Ник и отново прегърна Каси.
— Да изчезваме оттук — предложи Сюзан.
— Не можем — отвърна Лоръл. — Излизането извън района на училището без разрешение е забранено.
— Всичко е забранено! — възкликна Сюзан.
— Къде са Крис и Дъг? — попита рязко Каси. — И Дебора?
Огледаха се. Освен Ник, братята Хендерсън и рокерката бяха най-вероятните нарушители на правилата.
— Имат история, но май класът им тръгна без тях — вмъкна Шон. — Сигурно са още в залата.
— Елате — каза кратко Адам.
Крис и Дъг стояха до вратата. Външните ги бяха наобиколили и сякаш бяха на крачка да се сбият.
Читать дальше