Л. Смит - Силата

„За какво говори той? — помисли си Каси. — Прилича на политик — много сложни думи, но без никакъв смисъл.“ Обзе я тревога.

— Е, политиката вече ще е различна и според мен накрая повечето от вас ще харесат промените. Сега друг поема нещата в свои ръце. — Той вдигна ръце и отправи към аудиторията дискретна скромна усмивка.

После заговори отново. Накрая Каси не беше в състояние да си спомни какво точно беше казал, но прекрасно помнеше гласа му — дълбок и властен. Заповеден. Речта му беше изпълнена с гръмки изрази като „трудна любов“, „старомодна дисциплина“, „наказание, съответстващо на престъплението“. Усещаше отклика в публиката — мрак, мрак. Сякаш нещо набъбваше и нарастваше. То я плашеше дори повече от Черния Джон. Сякаш той вдъхваше и подхранваше някаква ужасяваща сила у учениците. Те би трябвало да го мразят, а вместо това стояха като омагьосани.

Правилата. Правилата трябва да се спазват. Онези, които не спазват правилата, ще бъдат изпратени при директора…

— Мисля, че вече е време за брошурите — каза тихо Брансуик настрани. Фей и още няколко момичета се отделиха от сцената и започнаха да раздават брошури. Каси гледаше как директорът наблюдава аудиторията и безмълвно диктува поведението на учениците. „Да, хубав мъж е“ , помисли си тя. Напомняше й малко на младия Шерлок Холмс — дълбоко разположени очи, орлов нос, решителна уста. Дори имаше лек английски акцент. Образован. Образован и много убедителен.

Приличаше повече на ловец на вещици, отколкото на заклинател.

Фей стигна до реда на Каси и й връчи купчина листовки.

Каси прошепна:

— Фей!

Фей я удостои с бързо проблясване на златистите си очи, след което отмина. Каси замаяно запази една брошура за себе си и подаде останалите на Сюзан. Бяха три страници, плътно изписани с дребен шрифт.

„Забранени действия тип А. Забранени действия тип Б. Забранени действия тип В.“

Беше списък с правила. Толкова много правила, ред след ред. Очите й се спираха произволно на листовете: … носене на дрехи в разрез със сериозната и достойната цел на общественото образование… използване на гардеробите или обикаляне на коридорите извън междучасията… притежанието или използването на водни пистолети… замърсяване… тичане по коридорите… дъвчене на дъвка… пренебрегване на нарежданията на учител или дежурен по коридорите…

Дежурен по коридорите? Каси се замисли. Тук няма дежурни по коридорите. Очите й продължиха да се плъзгат по страниците: … проява на нежност на публично място… неизхвърлени на подходящите места съдове за еднократна употреба след обяд… стъпване по столове или чинове…

— Това не може да е истина — прошепна Сюзан. Ник дори подсвирна тихо.

— Ще имате достатъчно време в часовете да прочетете правилата и да се запознаете с тях отблизо — каза новият директор. С ъгъла на окото си Каси забеляза как учениците вдигнаха глави. Шумоленето престана. — В момента търся доброволци за дежурствата по коридорите. Това е много отговорна длъжност и ви моля внимателно да обмислите предложението си, преди да вдигнете ръка.

Из цялата зала се стрелнаха ръце. Досега учениците в гимназия „Ню Салем“ не бяха изразявали толкова бързо желание да бъдат доброволци, за каквото и да е. Каси забеляза стърчащата длан на Порша — тя трепереше от въодушевление като хрътка. До нея Сали размахваше силно ръката си и приличаше на третокласник, опитваш се да привлече вниманието на учителя си. Сякаш всички в залата отправяха нацистки поздрав.

Очите на Черния Джон се местеха от ред на ред, изучаваха и проучваха всеки.

После Каси осъзна, че Шон също вдига ръка.

— Шон! — изсъска тя. В залата беше тихо и тя не смееше да говори по-силно. Сюзан го погледна и се дръпна. Ник беше прекалено далеч. — Шон! — повтори Каси.

Той сякаш не я чу. Блестящите му очи бяха вперени в сцената. Изражението му беше развълнувано, напрегнато.

От отчаяние ръцете на Каси изтръпнаха. Протегна се през Сюзан, хвана лявата му ръка и с цялата сила, която успя да събере, помисли: „Шон!“

Усети как от нея се изля топлина, също както при случката с кучето в лехата с тиквите. Истински изблик на сила. Шон рязко завъртя глава и я погледна учудено.

— Свали си ръката — прошепна тя, разтреперана и изтощена от усилието. Шон погледна ръката си, сякаш я виждаше за пръв път и бързо я свали. После сграбчи облегалката на стола пред себе си, без да отделя очи от Каси.