Л. Смит - Силата

— … вече няма да ви се разминава — злорадстваше едно от външните момчета.

— Така ли? — крещеше Крис.

— Да! Вашето време свърши! Ще ви_ изпратят при директора_.

— Бързо разбраха за какво иде реч — прошепна Ник в ухото на Каси.

— И вас ще пратят при директора — обърна се към групичката Адам и разбута момчетата, за да стигне до Крис и Дъг. Застана с лице към тях и вдигна брошурата като вълшебен талисман. — Сбиванията са нарушение тип Б. Всички ще си изпатите.

За миг външните се поколебаха, но после се отдръпнаха, споглеждайки се.

— Ще се видим по-късно — решиха накрая те и тръгнаха по коридора. Дъг понечи да ги настигне.

— Когато кажеш и където кажеш! — изкрещя той, но Ник го хвана и го задържа. — Пусни ме! — озъби се той на Ник.

— Не можем да си позволим открити схватки — обясни Диана. — Браво — добави тя към Адам.

— Успях… този път — рече той. — Ако съм прав, накрая ще се усетят, че всъщност правилата са за нас. Те може да не си изпатят за сбиване, но на нас няма да ни се размине.

За огромно облекчение на Каси в този момент от ъгъла се появи Дебора.

— Деб, къде беше?

— Слушах как дежурните по коридорите получаваха наставления. Дадоха им значки със знаци „SS“.

— Все едно са нацисти — вмъкна Каси.

— Организира лов на вещици — каза Адам.

— Интересно дали го е правил и преди — зачуди се Сюзан.

Каси понечи да я попита какво има предвид, но се спря и впери поглед в нея. Сюзан, напудрената, безмозъчна Сюзан, която дори сега ровеше из чантата си за гримове, пак беше уцелила в десетката.

— А Фей работи за него… — казваше Диана.

Каси я прекъсна.

— Не, чакайте. Не чухте ли какво попита Сюзан? Не разбирате ли? „Интересно дали го е правил и преди.“ На бас, че го е правил.

— През 1692-а — рече Адам. — В Салем. Как може да сме толкова глупави?

— Какво?! — зачуди се Крис.

— Май искат да кажат, че може би Черния Джон е организирал лова на вещици в Салем — каза Диана. — Но…

— Едва ли го е организирал, но го е предизвикал, помагал е — обясни Каси. — Погрижил се е вълната да не отмине, подклаждал е истерията. Както направи днес.

— Но защо ? — попита Лоръл.

Настъпи тишина, после Адам вдигна глава. Лицето му беше спокойно, гласът — мрачен.

— За да накара сборището да си тръгне. И да го последва. Не са можели да живеят повече така, затова са отишли с него в Ню Салем с инструментите… Включително и инструментите на посветените.

— Ти ми каза, че е бил водач на първото сборище — започна Каси. — Чудя се обаче дали е бил водач, преди да се преместят в Ню Салем… или е станал след това.

Всички членове на кръга бяха сериозни.

— Мисля, че се опитва да направи същото и сега — вмъкна Адам. — Да настрои всички срещу нас. Да няма към кого да се обърнем, освен към него. Ще е единственият, който ще бъде в състояние да ни защити.

— Да върви по дяволите — изрази мнението си Дебора, сякаш казваше най-естественото нещо на света.

— Да. Едва ли си мисли, че ще запълзим към него веднага — промълви Ник. — Всичко обаче може много да се промени за една-две седмици.

— По-добре да говорим с Фей — предложи Диана.

Застанаха да чакат Фей пред задната врата на залата. Дебора смяташе, че най-вероятно ще излезе от там. И тя наистина се появи с клипборд в ръка.

— Най-накрая сама — рече Ник и всичките единайсет членове на кръга я заобиколиха, принуждавайки я да спре. Докато гледаше лицата им, Каси си спомни как Фей, Дебора и Сюзан я бяха гледали, когато я хванаха да ги шпионира пред училище. Бяха красиви, съсредоточени и смъртоносни. Опасни.

Фей се огледа и тръсна глава. Не й се получи, защото косата й беше прибрана на кок.

— Махнете се от пътя ми. Имам работа — каза тя.

— По негови поръчки ли тичаш? — заяде се Адам.

Диана постави ръка върху неговата и взе думата.

— Фей, знаем, че не можеш да говориш сега. Довечера обаче ще правим церемония, защото е нощта на Хеката…

— И нашият рожден ден — вмъкна огорчено Крис.

— … и искаме да дойдеш.

— Вие ще правите церемония?! — попита Фей и вече не приличаше толкова на секретарка, а на предишната черна пантера. — Не можете. Аз съм лидер на сборището.

— Не можеш да си лидер на сборището, ако никога не си със сборището. Довечера ще направим церемония, Фей, на кръстовището на „Кроухейвън“ и „Марш“. Със или без теб. Ако дойдеш, може да я ръководиш.

Фей потърси подкрепата на старите си съюзници Дебора и Сюзан, но дребното лице на рокерката беше изкривено в гримаса, а ясносините очи на Сюзан бяха безизразни. От тях нямаше да получи помощ.