Л. Смит - Силата

През нощта бяха излезли облаци и небето изглеждаше стоманеносиво, докато с Диана пътуваха за училище сутринта. Напоследък училището беше неприветливо като времето. Дежурните със странните си значки и мрачни изражения бродеха по коридорите и само чакаха някой да наруши правилата. Това се случваше често. Имаше ужасно много правила и човек нарушаваше няколко от тях дори само с факта, че беше жив.

— За малко да ни пратят при директора. Били сме носили шумни джаджи — оплака се Крис, докато вървяха по коридора през обедната почивка.

Каси изтръпна.

— Вие какво направихте?

— Подкупихме дежурния — обясни Дъг и се ухили зловещо. — Дадохме му уокмена.

— Моят уокмен — уточни тъжно Крис.

— Интересно какво ли е наказанието за подкупване на дежурен? — зачуди се Лоръл, когато стигнаха столовата.

Каси отвори уста, но думите замръзнаха на устните й. През стъклото видя нещо, което изтри всички мисли от главата й.

— Господи! — възкликна Лоръл.

— Не мога да повярвам! — прошепна Диана.

— Аз пък мога — заяви Адам.

В самия център на столовата имаше дървена конструкция, която Каси разпозна от историческите книги. Беше направена от две части, които, щом се затвореха, хващаха като в капан шията и китките на човек и те оставаха да стърчат през дупки от другата страна.

Дървена стегалка.

И сега тя беше заета.

В нея стоеше едно момче. Едро момче, което Каси познаваше от часовете по алгебра. Беше танцувала с него на бала и тогава се беше убедила, че той се мисли за голяма работа. Обичаше да отговаря на учителите. Тя обаче не го беше виждала да прави нещо нередно, което да заслужава подобно наказание.

— Няма да му се размине — заяви Диана и зелените й очи проблеснаха напрегнато.

— На кого? На директора ли? — попита Дебора. Тя, Сюзан и Ник чакаха останалите до вратата на столовата. — Не си познала. Преди няколко минути той мина оттук с няколко родители и им го показа, за бога! Каза, че било част от програмата „Любов с твърда ръка“. Другите училища карали проблемните деца да стоят прави, качени върху маси, за да ги виждат всички. Той обаче смятал дървените стегалки за по-хуманен метод, защото виновникът можел да седне. Всичко звучеше едва ли не разумно . Родителите кимаха и се усмихваха… Със сигурност му се вързаха.

На Каси й прималя. Спомни си Тъмницата на вещиците в Салем и как с Крис и Дъг бяха тичали по тесните коридори край малките тъмници. Стегалката я накара да изпита същото присвиване в стомаха. „Как е възможно хора да причиняват това на други хора“ , запита се тя.

— … било част от историческото ни наследство — рече Ник и изви устни от отвращение. Каси усети, че и той се чувства като нея.

— Може ли да го обсъдим, докато обядваме? — попита Сюзан и премести тежестта си на другия крак. — Умирам от глад.

Но когато се отправиха към задната стаичка в дъното на столовата, където клубът обядваше през последните четири години, дребна фигура с рижа коса застана на пътя им.

— Съжалявам — заяви самодоволно Сали Уолтман. — Помещението вече е само за дежурни.

— Така ли? — попита Дебора.

Две момчета със значки се появиха от нищото и застанаха от двете страни на Сали.

— Така — заяви едното.

Каси надникна през прозореца на стаичката — днес пред нея нямаше тълпа — и видя русата глава на Порша. Беше заобиколена от момчета и момичета, които я зяпаха с възхита. Всички носеха значки.

— Ще трябва да седнете другаде — заяви Сали. — И понеже никъде няма достатъчно места за всички, ще трябва да се разделите. Колко жалко!

— Ще излезем навън — рече кратко Ник и хвана Каси за ръката.

Сали се засмя.

— Няма да стане. Забранено е храненето извън столовата. Ако тук няма места, ще ядете прави.

Каси усети как Ник се напрегна и силно стисна ръката му. Диана държеше Адам по подобен начин, а той беше вперил стоманен поглед в момчетата от двете страни на Сали.

— Не си заслужава — прошепна Диана и го накара да се успокои. — Той точно това иска. Хайде, да седнем там.

Сали изглежда се разочарова, когато тръгнаха към масите край стената. После очите й проблеснаха победоносно.

— Той е в нарушение — рече тя и посочи Дъг. — Има радио.

— Не е включено — сопна се Дъг.

— Няма значение. Самото носене на радио е нарушение тип А. Ела с мен, моля. — Двете момчета се спуснаха към Дъг.

— Ник, недей! Чакай… — задъха се Каси и застана пред него. Само това им трябваше, да се сбият в столовата.