Л. Смит - Силата

— Всъщност има връзка с въпроса, който ми зададе баба. С онова, което правих снощи. Има връзка и с нещо, което е станало преди много време. Горе-долу малко след като сме се родили.

Пралелята на Мелани вече сериозно се мръщеше, а баба Куинси стисна устни. Старата госпожа Франклин се засмя, но погледът й накара Каси да се зачуди дали изобщо чу какво каза внукът й.

— Слушаме те — каза рязко пралеля Констанс. — Обясни ни.

Адам огледа другите членове на кръга . Всички го подкрепиха мълчаливо — явно негласно го бяха избрали за говорител. Той си пое дълбоко въздух и се обърна към старите жени.

— Снощи проследих новия директор на гимназията, господин Джак Брансуик — обясни той. Името не предизвика реакция. — Мисля, че го познавате под друго име. — Пълна тишина. — Може би го знаете като Черния Джон — заключи накрая.

Настъпилата тишина беше нарушена от пралеля Констанс, която се изправи толкова рязко, че една от крехките чаени чаши с изрисувани върбови клонки се разби на пода.

— Махайте се от къщата ми! Вън! — извика тя на Адам.

— Лельо Констанс! — възкликна Мелани.

— Чухте ме — обърна се тъмнокосата жена към Адам. После огледа останалите. — Махайте се, всички! Не ми харесват такива шеги, не и сега. Не причинихте ли достатъчно неприятности като си врете носа, където не ви е работа? Горката Александра лежи в стаята за гости, а Мийви току-що я погребахме… Мелани, махни ги от къщата ми!

Лоръл и баба Куинси се суетяха наоколо.

— О, боже! О, боже! — повтаряше баба Куинси и вдигаше ръце. Разперените й пръсти приличаха на нокти на птица.

— Но, моля ви, госпожице Бърк — настояваше Лоръл през сълзи.

— Нямате никакво уважение — продължи леля Констанс, дишайки тежко. Очите й блестяха трескаво.

— Младите са така, Констанс — съгласи се бабата на Адам и се засмя. — Помня какви щуротии правехме ние на тяхната възраст… Леле! — все още смеейки се и клатейки глава, бабата на Адам пъхна още една бисквитка в устата си.

— Бабо, моля те, изслушай ни. Не е шега — започна Адам безпомощно, но нямаше смисъл. Беше прекалено шумно, всички говореха едновременно. Открояваше се само гласът на пралеля Констанс. Тя продължаваше да ги гони и казваше на Мелани да остави счупената чаша и да се маха. Баба Куинси цвърчеше припряно и се опитваше да успокои всички, но никой не й обръщаше внимание. Старата госпожа Франклин им се усмихваше дружелюбно. Диана умоляваше лелята на Мелани да ги изслуша, но напразно.

— За последен път ви казвам! — извика леля Констанс и махна с ръка, сякаш да изгони Диана и клуба през вратата.

— Госпожице Бърк! — изкрещя Каси. Тя самата едва не избухна в плач, макар Ник тихо да беше застанал до нея, когато крясъците започнаха. Каси не искаше да си тръгва. Сещаше се какво имаше предвид пралеля Констанс, като каза, че са си врели носа, където не им е работа. — Госпожице Бърк! — повтори тя и тръгна напред.

Изведнъж застана точно пред пралеля Констанс.

— Съжалявам — продължи Каси. Внезапно беше настъпила тишина и Каси долови колебание в собствения си глас. — Майка ми лежи в стаята ви за гости и знаете колко съм ви благодарна, че се грижите за нея. Баба ми погребахме вчера. Кой мислите е виновен за всичко? Не е клубът . Преди да умре, баба ми каза, че той отдавна е планирал да се върне и че е знаела, че ще успее. Вярно е, отчасти клубът има вина за това… Аз също съм виновна. Съжаляваме. Съжаляваме повече, отколкото си мислите. Той обаче наистина е тук. — Каси замълча за миг и повтори шепнешком. — Наистина.

Леля Констанс дишаше учестено. Сега изглеждаше по-царствено от всякога, устните й бяха свити в тънка червена линия.

— Боя се, че не мога да повярвам и на дума от това, което казваш. Просто не е възможно… — Изражението на старата жена се промени, изкриви се от болка. Тя изписка и притисна ръце към гърдите си.

— Лельо Констанс! — извика Мелани и се спусна към нея. Двамата с Адам помогнаха на разтрепераната жена да седне на стола.

— Да извикам ли лекар? — попита Диана.

— Не! — извика леля Констанс и вдигна глава. — Всичко е наред. Вече съм добре.

— Нищо не е наред, Констанс — обади се треперлив глас. Леля Куинси стана от дивана и застана до стола. — Сърцето ти казва истината. По-добре да изслушаме децата.

Настъпи тишина. Пралеля Констанс изгледа Мелани, после Адам, накрая Каси, която се насили да отвърне на пронизващия й поглед.

Очите на старата жена се затвориха и тя бавно се отпусна на стола.