Л. Смит - Силата

— Права си — заключи тя, без да отваря очи. — Влезте всички, и намерете къде да седнете. После ще ни разкажете.

— Затова решихме да говорим с вас трите. Сигурно го помните от предния път — завърши Диана. — Мислехме да питаме и родителите си…

— Не занимавайте родителите си — каза рязко леля Констанс. Докато седеше и слушаше историята, изражението й ставаше все по-мрачно и по-мрачно. Стаята се изпълни с атмосфера на неподправен ужас. — Те няма да разберат — обясни тя и впи празен поглед в Каси. Това накара Каси да се сети за невиждащите очи на майка си. — Те не помнят. Мили боже! Толкова ми се иска и аз да можех да забравя…

— Миналото си е минало — намеси се баба Куинси.

— Да — съгласи се пралеля Констанс. После изправи гръб. — Не знам как си мислите, че ще ви помогнат три стари жени… срещу него.

— Може би ще се сетите за нещо… за някоя негова слабост, която да ни помогне да го победим — обясни Адам.

Пралеля Констанс бавно поклати глава. Баба Куинси се мръщеше и на лицето й се врязаха стотици бръчки. Старата госпожа Франклин имаше спокоен вид и това накара Каси да се запита дали изобщо е чула историята.

— Щом може да се върне от мъртвите, едва ли има много слабости — прошепна пралеля Констанс с дрезгав глас. — Винаги е бил добър в манипулирането. Твърдите, че Фей Чембърлейн е на негова страна?

— Страхуваме се, че да — рече Адам.

— Лошо. Ще я използва, за да се добере до вас. Да научи вашите слабости. Опитайте се да я държите далеч от него. Как обаче? — веждите на леля Констанс се свиха съсредоточено. — Хематитът… Вземете й го. Много е опасен. Той може да го използва, за да й влияе. — Диана хвърли на Каси поглед, сякаш изричайки: „Аз казах ли ти?“ Леля Констанс продължи: — Според вас черепа вече го няма. Сигурни ли сте?

— Да — потвърди Адам.

— Мисля, че избухна, докато Фей го държеше. После всички припаднахме — обясни Каси. — Нещо изскочи от него. После не намерихме и следа от черепа.

— Е… Значи няма как да го използваме срещу него. Ами ти, Каси? Не намери ли нещо в книгата на баба си, което може да помогне?

— Още не. Не съм успяла да я прегледам цялата обаче — призна тя.

Леля Констанс поклати глава.

— Сила. Трябва ви сила, която да изправите срещу него. Прекалено млади сте да се биете… А ние сме прекалено стари. Между нас и вас са само глупаците. Тук няма достатъчно могъща сила, която…

— Преди е имало — прекъсна я пискливият глас на баба Куинси.

Леля Констанс я погледна и изражението й се промени.

— Преди… Да, разбира се — после се обърна към кръга . — Ако старите истории са верни, преди е имало сила, достатъчно голяма да унищожи Черния Джон.

— Каква сила? — попита Лоръл.

Леля Констанс й отговори с въпрос.

— Как по-точно Адам намери черепа?

— Не беше случайно — обясни Диана. — Беше отишъл да търси инструментите на посветените… — Тя се спря, после отново прошепна: — Инструментите на посветените.

— Да. Инструментите на първото сборище, на истинските салемски вещици. На прародителите ни, които основали Ню Салем, след като ловците на вещици ги прогонили от Салем.

Каси зададе следващия въпрос, без да се замисли:

— Какво обаче са всъщност инструментите?

Отговори й баба Куинси.

— Символите на водача, разбира се. Диадемата, гривната и жартиера.

— Използваме имитации — намеси се и Мелани. — Те са само символи. Оригиналните са притежавали голяма сила. Били са истински инструменти. Но, лельо Констанс… — обърна се тя към пралеля си, — именно Черния Джон е скрил инструментите. Адам ги търси от години от тук до Кейп Код. Как ще ги намерим сега?

— Не знам — отвърна жената. — Вие обаче грешите. Не Черния Джон ги е скрил, а членовете на първото сборище. Те са скрили инструментите от него, за да не може да ги използва. Разбрали са, че ако силата на черепа и на инструментите се обединят, той ще стане неуязвим. Поне така твърдеше моята баба.

— Едва ли са ги скрили далеч — добави баба Куинси. — Поне така мисля. Черния Джон пътуваше много, но не и прародителите ни. Те бяха домошари.

— Дойдохте при нас за съвет… Е, казах ви какво мисля — заключи леля Констанс. — Намерете инструментите на посветените. Ако се изправите всички заедно с тях, може би имате шанс. — Устните й отново се свиха в тънка линия.

— Добре — рече бавно Адам. — Разбираме.

Каси издиша и се опита да не показва разочарованието си. Съветът беше добър, но тя се надяваше… На какво всъщност се надяваше? На помощта на собствената си баба може би. Искаше й се баба й да беше тук. Тя беше толкова мъдра и някак винаги успяваше да накара Каси да се чувства по-силна, отколкото смяташе, че е.