Ришел Мийд - Ледено ухапване

С драматичен жест му посочих лявата половина на гръдния кош на чучелото. Дмитрий обаче само поклати глава.

— Сърцето не се намира там — обясни ми той.

— Сигурна съм, че е там. Хората слагат ръка на сърцето си, когато дават клетва или пеят националния химн.

Той продължи да ме гледа очаквателно.

Отново се обърнах към чучелото и се заех да го изучавам по-внимателно. В някаква отдалечена гънка на мозъка ми изплува полузабравен спомен, че бях изкарала курса по оказване на първа помощ, включващ и техниката на сърдечния масаж. И тогава ни бяха обяснили къде точно да притискаме дланите си. Посочих към средата на гръдния кош на чучелото.

— Тук ли е?

Той сви вежди. Обикновено този му жест ми се струваше готин, но днес само ме подразни.

— Не зная — рече той. — Там ли е?

— Ами тъкмо това те попитах!

— Не би трябвало да ме питаш. Това не се ли учи в час по биология?

— Да. Още в първата година. Само че тогава аз бях „във ваканция“, забрави ли? — Посочих към блестящия кол. — Сега може ли да го докосна?

Той отново подхвърли сребърния кол, остави го да проблесне на светлината, след което побърза да го прибере в кожения калъф.

— При следващата ни среща ще искам от теб да ми кажеш къде точно се намира сърцето. Съвсем точно. Освен това ще искам да знаеш какъв е начинът да се достигне до него.

Удостоих го с най-кръвнишкия поглед, на който бях способна, който обаче, ако се съди по незначителната промяна във физиономията му, може да не е бил чак толкова свиреп. В девет от десет случая смятах, че Дмитрий е най-сексапилното същество на Земята. Но се случваха и дни като днешния…

В крайно вкиснато настроение се запътих към залата за първия ни час за днес, който беше по бойни изкуства. Никак не ми се искаше да изглеждам некомпетентна в очите на Дмитрий, пък и исках, наистина исках, да използвам един от тези сребърни колове. Затова в часа си излях гнева на всичките си партньори и наляво и надясно раздавах ритници и юмруци. Към края на часа никой не искаше да ми бъде спаринг-партньор. Случайно ударих Мередит — едно от малкото момичета в класа ни — толкова силно, че тя го усети и под предпазната наколенка. Без съмнение щеше да й излезе грозна синина и тя не спираше да ми хвърля обвинителни погледи, сякаш го бях направила нарочно. Извиних й се, но нямаше полза.

След часа Мейсън пак ме намери.

— О, Господи — заговори той, загледан в лицето ми, — защо си толкова вкисната?

Впуснах се да му разправям за сребърния кол и неволите ми с местоположението на сърцето.

Но той, за мое още по-голямо раздразнение, само ми се изсмя.

— Как така не знаеш къде се намира сърцето? Особено като се има предвид колко сърца си разбила?

Измерих го със същия вбесен поглед, с който преди това удостоих Дмитрий. Този път обаче се получи. Лицето на Мейсън пребледня.

— Беликов е извратен и гаден тип, който трябва да бъде хвърлен в яма с побеснели пепелянки заради голямата обида, която ти е нанесъл тази сутрин.

— Благодаря ти — изрекох с превзет тон. А после се замислих. — Могат ли пепелянките да побесняват?

— Не виждам защо да не могат. Всичко е възможно. Поне така си мисля. — Мейсън отвори пред мен вратата към коридора. — Но канадските гъски могат да се окажат по-лоши дори и от пепелянките.

Хвърлих му кос поглед.

— Искаш да кажеш, че канадските гъски са по-смъртоносни от пепелянките?

— Не си ли се опитвала да храниш онези малки копелета? — попита ме той, докато неуспешно се опитваше да изглежда сериозен. — Те са адски зли. Ако те хвърлят на пепелянките, поне ще умреш бързо. Ама с гъските? Може да се проточи в продължение на дни. Което само ще ти донесе повече страдания.

— Брей. Не зная дали да съм впечатлена, или изплашена от това, че си мислил за всичките тези ужасии — отбелязах.

— Само се опитах да измисля по-творчески начини да отмъстиш за поруганата ти чест, това е всичко.

— Обаче, Мейс, ти никога не си ми правил впечатление на творчески тип.

Спряхме се точно пред вратата на стаята за втория час. Изражението на Мейсън още беше ведро и развеселено, но като заговори отново, в тона му се прокрадна многозначителна нотка.

— Роуз, когато съм с теб, в главата ми се въртят най-различни творчески неща, които бихме могли да направим.

Аз още се кисках заради пепелянките, когато най-неочаквано се спрях и се втренчих изненадано в него. Винаги съм смятала Мейсън за готин тип, но докато се взирах в тези сериозни, леко замъглени очи, внезапно осъзнах, че той наистина е секси.