Ришел Мийд - Ледено ухапване

Явно съм пропуснала нещо, случило се тук, освен ако целият вчерашен ден не е бил само сън. Необходимо ми бе да впрегна всеки грам от самоконтрола си, за да не се отправя към тях и да ги попитам какво толкова се е случило. Но ако се забавя, няма да стигна навреме за практическите упражнения. Но любопитството продължаваше да ме гложди отвътре. Дали пък не са заловили и убили стригоите и техните помощници хора? Това със сигурност би било добра новина, ала нещо ми подсказваше, че не беше това. Бутнах външната врата и със съжаление си дадох сметка, че трябва да изчакам до закуската, за да разбера.

— Хей, хей, Хатауей, не ме подминавай, ей — изпя като детска песничка някой зад гърба ми.

Обърнах се назад и се ухилих. Мейсън Ашфорд, новак също като мен, мой добър приятел, ускори крачката си, за да се изравни с мен.

— Ти какво, да не си на дванайсет? — попитах го, докато продължавах към гимнастическия салон.

— Горе-долу — отвърна той. — Вчера ми липсваше усмихнато ти лице. Къде беше?

Очевидно присъствието ми в къщата на Бадика още не бе станало всеобщо достояние. Не че беше тайна или нещо подобно, но не ми се искаше да се впускам в подробности относно кървавите събития.

— Имах тренировка с Дмитрий.

— Господи — промърмори Мейсън. — Този тип не те оставя на мира. Не осъзнава ли, че ни лишава от твоята красота и чар?

— Усмихнато лице? Красота и чар? Май тази сутрин сме щедри на комплименти, а? — засмях се аз.

— Е, само ти казвам истината. Наистина си щастливка да имаш подръка някой готин и умен като мен, който да ти обръща толкова много внимание.

Отново се засмях. Мейсън беше заклет флиртаджия, но най-вече си падаше по флирта с мен. Отчасти се дължеше на това, че аз не му отстъпвах и също обичах да флиртувам с него. Знаех, че чувствата му към мен не са само приятелски, но още не бях решила какви са моите към него. И двамата притежавахме едно и също откачено чувство за хумор, с което често привличахме вниманието на целия клас и на приятелите ни. Той имаше невероятни сини очи и вечно разрошена червена коса, която май никога не можеше да легне кротко на главата му. Беше голям сладур.

Но щеше да е и доста трудно да излизам на срещи с когото и да било, след като не преставах да мисля за онзи път, когато лежах полугола в леглото с Дмитрий.

— Готин и умен, така ли? — поклатих глава. — Не мисля, че обръщаш толкова внимание на мен, колкото на собственото си его. Така че някой трябва да те срита отзад.

— О, нима? — попита той. — Е, можеш да опиташ при спусканията по нанадолнищата.

Спрях.

— Какво каза?

— Говоря ти за спусканията. — Наведе глава. — Нали се сещаш, за ски ваканцията.

— Каква ски ваканция? — Очевидно пропусках нещо важно.

— Ама ти къде си била тази сутрин? — попита той и ме изгледа, сякаш бях откачила.

— В леглото! Няма и пет минути, откакто съм станала. А сега давай отначало и ми обясни за какво говореше току-що. — Потръпнах от обзелия ме студ, след като се бях спряла. — И да продължаваме да вървим — подканих го, което и сторихме.

— Ами нали знаеш как всички се страхуват децата им да пътуват за Коледа? Е, в Айдахо има огромна хижа, запазена само за кралските особи и за по-богатите морои. Собствениците са я предоставили на учениците от Академията и родителите им — всъщност на всеки морой, който би поискал да отседне там. И след като всички се съберат на едно място, ще има и цял тон пазители, така че мястото ще бъде напълно безопасно.

— Не говориш сериозно — измърморих аз. Стигнахме до гимнастическия салон и влязохме вътре, за да се спасим от студа.

Мейсън закима енергично.

— Истина е. Казват, че мястото било страхотно. — Ухили ми се по неговия начин, който винаги ме караше и аз да се усмихна. — Ще си прекараме царски, Роуз. Поне за една седмица. Заминаваме на другия ден след Коледа.

Стоях там, едновременно развълнувана и замаяна. Не очаквах подобно нещо. Идеята бе невероятно добра, защото позволяваше на семействата да се съберат, без да рискуват безопасността си. И то на какво чудесно място! В кралска хижа. Очаквах да прекарам повечето дни от коледната ваканция във висене тук и в зяпане на телевизия с Лиса и Кристиан. А ето че сега ми се отдаваше шанс да си поживея сред обстановка като в петзвезден хотел. Вечеря с омари. Масажи. Готини ски инструктори…

Ентусиазмът на Мейсън беше заразителен. Усетих как ме обзема въодушевление, ала след малко този пристъп секна най-внезапно.

Като се вгледа в мен, той веднага забеляза промяната.