Ришел Мийд - Ледено ухапване

— Естествено, не можехме да оставим онези морои в лапите на стригоите — додаде майка ми. — Затова проследихме стригоите до скривалището им и установихме, че там живеят няколко от тях. Сигурна съм, че знаете колко рядко се случва това.

Така беше. Злобната самолюбива природа на стригоите ги тласкаше да се противопоставят един срещу друг толкова лесно, колкото се нахвърляха срещу жертвите си. Да се организират за обща атака, мислейки единствено как по-бързо да се доберат до кървавата си плячка, беше най-доброто, на което бяха способни, но да живеят заедно? Не. Това беше почти невъзможно да си го представя.

— Успяхме да освободим двамата пленени морои, но се оказа, че там държаха и други пленници — продължи майка ми. — Не можехме да оставим току-що спасените морои да се върнат сами, затова с тях тръгнаха пазителите, които ме придружаваха на идване, а мен ме оставиха да се справя сама с останалите стригои.

Да, разбира се, помислих си аз. Майка ми смело се хвърлила в битката съвсем сама. Междувременно била пленена от стригоите, но успяла ловко да избяга и пътьом дори да спаси пленниците. И като извършила този подвиг, тя сътворила това, което би трябвало да се признае за хеттрика на столетието. Избила стригоите и по трите възможни начина: пробождане със сребърен кол, обезглавяване и изгаряне.

— Тъкмо бях пронизала един стригои, когато ме нападнаха още двама — обясни тя. — Нямах никакво време да извадя сребърния кол, защото останалите се нахвърлиха върху мен. За щастие наблизо имаше едно огнище и аз бутнах единия в него. Последният стригои, който беше жена, ме подгони навън към една стара барака. Но вътре имаше секира и с нея й отсякох главата. Сетне грабнах туба с бензин и се втурнах обратно към къщата. Онзи, когото бях запратила в огнището, не беше напълно изгорял, но като го залях с бензина, пламна като факла.

Докато разказваше всичко това, цялата класна стая бе онемяла от възхищение. Всички я слушаха със зяпнала уста. Очите им направо щяха да изхвръкнат от орбитите. Не се чуваше нито звук. Като се огледах, имах чувството, че времето е спряло да тече за всички… с изключение на мен. Изглежда, бях единствената, която не бе впечатлена от страховития й разказ. Благоговението, изписано по лицата наоколо, само засили гнева ми. Когато свърши, дузина ръце се вдигнаха нагоре и от всички страни я засипаха с въпроси за бойните й техники, дали я е било страх и така нататък.

Някъде след десетия въпрос ми писна окончателно. Вдигнах ръка. Отне й известно време да ме забележи и да ми даде думата. Изглеждаше леко озадачена да ме види в класа. Истинско щастие беше, че въобще ме позна.

— И така, пазител Хатауей — започнах, — защо вие и колегите ви просто не сте обезопасили мястото?

Тя се намръщи. Мисля, че бе заела отбранителна позиция още в мига, в който ме посочи да задам въпроса си.

— Какво имаш предвид?

Свих рамене и се отпуснах отново на чина, като се опитах да говоря с непринуден и приятелски тон.

— Не зная съвсем точно. Но ми се струва, че сте оплескали нещата. Защо първо не сте огледали терена, за да се уверите, че мястото е чисто откъм стригои? Струва ми се, че така бихте си спестили доста усилия.

Всички очи в стаята сега се извърнаха към мен. Майка ми за миг изгуби дар слово.

— Ако си бяхме спестили доста „усилия“, сега на този свят щяха да се разхождат седем стригои повече и онези пленени морои щяха да са мъртви.

— Да, да, разбрах как сте блеснали с героизма си и всичко останало, но в случая имам предвид основните принципи. Искам да кажа, че имаме час по теория, нали така? — Погледнах към Стан Алто, който ме изгледа свирепо. Двамата с него имаме дълга история на редица неприятни конфликти в класната стая и подозирах, че всеки миг ще пламне поредният. — Исках само да си изясня какво се е объркало още от самото начало.

Трябва да й го призная — майка ми притежава много повече самоконтрол от мен. Ако аз бях на нейно място, а тя на мое, вече щях да съм й отпрала един як шамар. Но нейното лице остана съвършено спокойно, само лекото свиване на устните й издаваше колко е ядосана.

— Не е толкова просто — отвърна тя. — Целият терен се отличава с изключително сложното си разположение. Още в началото на дежурството ние го обходихме и не открихме нищо подозрително. Предположихме, че стригоите са проникнали след започването на празненството… или може би са се укрили предварително в тайни проходи и стаи, за чието съществуване не сме подозирали.