Ришел Мийд - Целуната от сянката

Тя подаде бележника на пазителя Стан Алто. Той беше един от най-омразните ми инструктори, но след смъртта на Мейсън част от напрежението между нас се бе стопило. Вече се разбирахме по-добре един с друг.

— Да започваме — заговори Стан е обичайния си грубоват маниер. — Ще дежурите по шест дни седмично. Това наистина е лека задача за вас, момчета и момичета. В реалния свят обикновено ще работите всеки ден. Ще придружавате вашите морои навсякъде — в часовете, в техните спални помещения, при техните захранващи. При всяка тяхна дейност. Ще ви се наложи да измислите как да се приспособите към техния начин на живот. Някои морои се държат със своите пазители като към приятели, докато други предпочитат да бъдете едва ли не невидими призраци, с които не бива да се разговаря. — Наистина ли използва думата „призраци“? — Всяка ситуация е различна и всяка двойка морой и пазител трябва да намери начин как най-добре да осигури безопасността си. По всяко време може да има атаки, на всяко място, като ние ще бъдем облечени в черно. Винаги трябва да сте нащрек. Не забравяйте, че макар да знаете, че ще ви атакуваме ние, а не стригои, трябва да реагирате така, все едно животът ви е застрашен, като при истинска опасност. Не се бойте, че ще ни нараните. Сигурен съм, че някои от вас ще се възползват от удобните поводи да си го върнат на учителите си заради обиди в миналото. — От групата на новаците се чу дружен смях. — Но някои от вас могат да предпочетат да се сдържат, за да не ги сполети някаква неприятност. Не го правете. Повече неприятности ще си навлечете, ако се сдържате. А дали ние ще пострадаме, или не… за това не се притеснявайте. Ние ще се справим.

Обърна следващата страница от бележките.

— Ще дежурите по двайсет и четири часа на денонощие при шестдневен цикъл, но ще можете да спите през деня, когато и мороите спят. Само не забравяйте, че макар стригоите рядко да нападат през деня, не е невъзможно и това да се случи, така че не си въобразявайте, че през тези часове ще бъдете в пълна безопасност.

Стан ни прочете още няколко от правилата, само че аз вече не го слушах, защото много добре ги знаех. Всички ние ги знаехме. Като се огледах, видях, че не само аз изгарях от нетърпение. Цялата ни група едва се сдържаше заради възбудата и напрегнатото очакване. Пръстите ни бяха стегнати в юмруци, очите — разширени докрай. Всички бяхме нетърпеливи да научим разпределенията си. Всички искахме стажът ни да започне час по-скоро.

Щом Стан най-после свърши, той подаде бележките обратно на Албърта.

— Добре — рече тя. — Сега ще ви извиквам един по един, като ще обявявам и името на този, към когото ще бъдете разпределени. Който си чуе името, трябва да излезе отпред, а пазител Чейс ще му връчи плик, съдържащ сведения за учебното разписание на поверения ви морой, данни за миналото му и друга лична информация.

Всички се изправихме, когато тя започна да прелиства списъка. Чу се напрегнат шепот. До мен Еди задиша тежко.

— О, господи. Надявам се да ми се падне някой добър — промърмори Еди. — Не искам да съм нещастен през следващите шест седмици.

Стиснах му ръката окуражаващо.

— Ще се уредиш — прошепнах му — Искам да кажа, че ще улучиш някой добър човек. И няма да си нещастен.

— Райън Ейлсуърт — обяви високо Албърта първото име. Еди трепна и аз тутакси се досетих защо. Преди, при всяко четене на списъка, винаги започваха с името Мейсън Ашфорд. Само че това вече никога няма да се повтори. — Ти си разпределен към Камила Конта.

— По дяволите — промърмори някой зад нас, който очевидно се бе надявал да му излезе късмета с Камила.

Райън беше един от натегачите, изтъпанчили се от много престараване в най-предната редица. Като чу името си, се ухили до уши и излезе напред, за да си получи плика. Конта бе една от най-влиятелните и най-знатни кралски фамилии. Носеха се слухове, че ако евентуално на мороите някога се наложи да избират наследник на кралица Татяна, ще бъде предпочетен представител именно на фамилията Конта. А освен това Камила беше много готина във всяко отношение. За никой пазител нямаше да е неприятно да я следва по петите. Райън пристъпи наперено, видимо безкрайно горд от себе си.

— Дийн Барне — обяви Албърта следващото име от списъка. — Получаваш Джеси Зеклос.

— Уф! — Двамата с Еди едновременно въздъхнахме облекчено. Ако мен ме бяха прикрепили към Джеси, той щеше да се нуждае от допълнителен бодигард, за да го пази. От мен.

Албърта продължи да чете имената и аз забелязах, че Еди вече се бе изпотил.