Ришел Мийд - Целуната от сянката

— Какво е това?

Лицето на Албърта изглеждаше озадачено и леко смутено.

— Това е разпределението ви, госпожице Хатауей — обясни ми Албърта.

— Не — процедих през здраво стиснатите си зъби. — Не е. Това е разпределението на някой друг.

— Никой от вас не може да избира към кого да бъде разпределен — скастри ме тя. — Това се отнася и до разпределението след дипломирането. Нямаш правото да подбираш кого ще охраняваш единствено според прищевките и настроенията си. Нито сега по време на практиката, нито след дипломирането.

— Но нали след дипломирането си трябва да бъда пазител на Лиса! — възкликнах. — Всички го знаят. Очакваше се и сега, през практиката, да бъда с нея.

— Зная, че се обмисля да бъдете заедно след дипломирането, но не ми е известно да съществуват задължителни предписания, които да гарантират, че ще бъдеш прикрепена към нея или към когото и да било друг в Академията. Затова ще поемеш този, към когото си разпределена.

— Кристиан? — Захвърлих плика си на пода. — Трябва да сте се смахнали, ако смятате, че ще го охранявам!

— Роуз! — изрече строго Дмитрий, който най-после се включи в разговора. Гласът му бе толкова остър и рязък, че потрепнах и за секунда забравих какво исках да кажа. — Нарушаваш реда. Нямаш право да говориш така на инструкторите си.

Мразех да ме мъмрят. Особено Дмитрий. Но най-вече мразех да ме мъмри, когато имаше право. Ала нищо не можех да сторя. Бях прекалено разгневена, пък и недоспиването ми се отразяваше. Нервите ми бяха опънати докрай и внезапно се оказа, че ме дразнят дори най-дребните неща. А важни проблеми като този? Направо бяха непоносими.

— Извинете — промърморих крайно неохотно. — Но това е глупаво. Почти толкова глупаво, колкото и да не ни допускате до съдебния процес срещу Виктор Дашков.

Албърта примигна от изненада.

— Откъде знаеш… не, няма значение. Ще говорим за това по-късно. Това е разпределението ти и трябва да се примириш.

Внезапно заговори Еди, неусетно приближил се към мен, с тон, преливащ от разбиране:

— Вижте… аз няма да възразя… можем да се разменим.

Албърта бавно отмести студения си поглед от мен към него.

— Не, със сигурност не можете. Василиса Драгомир остава твоето разпределение. — Отново извърна очи към мен. — А Кристиан Озера ще е твоето. Край на споровете.

— Глупаво е! — повторих. — Защо да си губя времето с Кристиан? Лиса е тази, с която ще бъда, след като се дипломирам. Ако искате да си върша добре работата, трябва да практикувам, като пазя именно нея.

— Няма да имаш проблем да се справиш добре като неин пазител — каза Дмитрий. — Защото я познаваш. И заради връзката ви. Но един ден може да ти се наложи да пазиш друг морой. Трябва да се научиш как се охранява личност, с която нямаш абсолютно никакъв опит.

— Имам опит с Кристиан — промърморих. — И точно това е проблемът. Мразя го. — Е, всъщност доста преувеличих. Истина бе, че Кристиан ме дразнеше, ала всъщност не го мразех. Както вече споменах, много неща се промениха, откакто заедно с него се борихме със стригоите. Отново имах чувството, че липсата на сън и всеобщото ми раздразнение напоследък ме подтикват да преувеличавам всичко.

— Толкова по-добре — заключи Албърта. — Не може всеки, когото защитаваш, да бъде твой приятел или приятелка. Трябва да научиш този урок.

— Трябва да се науча как да се сражавам със стригоите — възразих. — Нали точно на това ни учите в часовете. — Изгледах я сърдито, готова да извадя главния си коз. — И освен това вече съм го правила.

— В нашата професия не всичко се свежда само до техническите умения, госпожице Хатауей. Съществува и личният аспект — или подход към поверените ни личности, ако предпочитате така да го наречем, — на който не се набляга достатъчно в учебните часове. Учим ви как да се справяте със стригоите. А сега е време да се научите как да се справяте с мороите. И на теб, особено на теб, ти е необходимо да се научиш да охраняваш някой, който не е най-добрата ти приятелка, и то от доста години насам.

— Освен това трябва да се научиш да работиш с някого, за когото не можеш веднага да предусетиш, че го грози опасност — додаде Дмитрий.

— Именно — съгласи се Албърта. — Тъкмо това е най-трудното. Ако искаш да бъдеш добър пазител — по-точно ако искаш да бъде отличен пазител, — трябва да направиш това, което ти нареждаме.

Тъкмо отворих уста, за да оспоря и това, да изтъкна, че като съм толкова близка с някого, ще се усъвършенствам по-бързо и ще мога да го пазя по-добре, отколкото всеки друг морой, когато Дмитрий заговори: