Ришел Мийд - Кръвно обещание

— Аз… не мога. Какво, по дяволите, става тук? Сякаш има още някой…

— Ейвъри — заговори Лиса, като стрелна с поглед другото момиче. В този миг лицето на Ейвъри бе ужасно пребледняло дори за морой. Явно се бореше срещу внушението на Ейдриън. Само след няколко секунди Саймън отново се освободи от външното влияние. Хвърли се срещу Лиса и Ейдриън, макар че движенията му си оставаха тромави.

Кучи син , помислих си.

Сега какво? , попита Лиса.

Рийд. Насочи се срещу Рийд. Отстрани го от играта.

Рийд бе останал съвсем скован по време на борбата й срещу Саймън и само гледаше смаяно. И движенията му, както тези на Саймън, си оставаха малко тромави. Но отново започна да се придвижва към Лиса. Саймън очевидно бе решил, че непосредствената заплаха е Ейдриън и реши да се нахвърли върху него. Настана време да се убедим дали принципът „разделяй и владей“ щеше да свърши работа.

Ами Ейдриън? , попита ме Лиса.

За минута ще го оставим да се оправя сам. Нахвърли се срещу Рийд. Нокаутирай го.

Какво???

Но тя се насочи към него, като пристъпи към задачата с решителност, от която ме обля стопляща вълна на гордост. Лицето на Рийд се изкриви в злобна гримаса. Той изглеждаше обезумял и прекалено уверен в победата си, но все още не можеше да мисли ясно, а движенията му бяха тромави. Още веднъж се опитах да насочвам Лиса, без да прибягвам до думи. Не можех да направя нищо вместо нея, но поне се стараех да я насоча как да удари, как да изтегли назад ръката си, да свие пръстите си в юмрук по правилния начин, за да събере повече сила. Съдейки по това, което я бях видяла да прави преди малко, единствено ми оставаше да се надявам да му нанесе добър удар, достатъчен да го отстрани от пътя й към вратата и да забави реакциите му.

И тогава се случи нещо наистина красиво.

Лиса му разби носа. Като казвам разби, наистина имам предвид точно това. И двете чухме удара, чухме как носът му се счупи. Шурна кръв. Той политна назад, докато двете с Лиса го гледахме с широко отворени очи. Никога, ама никога досега не бях вярвала, че Лиса е способна на това или нещо подобно. Не и сладката, деликатна, красива Лиса.

Искаше ми се да закрещя и да затанцувам от радост. Но още не бяхме свършили.

Не спирай! Удари го отново! Събори го на пода!

Направих го! , изкрещя тя, ужасена от себе си. Юмрукът й я болеше ужасно. Все пак не й бях споменала за това по време на сеанса ми като треньор.

Не, трябва напълно да го неутрализираш, продължавах със заповедите си. Мисля, че двамата с Ейвъри имат връзка и тя черпи сила от него. Сега си обясних защо той се вцепени, когато Ейвъри събираше сили за внушението. Както и откъде знаеше кога да се появи. Вероятно бе използвала връзката им, за да го повика на помощ.

Лиса се вслуша в съвета ми и отново се нахвърли върху Рийд. Нанесе му още два удара, като след втория той си блъсна главата в стената. Устните му се разтвориха, чертите на лицето му омекнаха. Строполи се на пода с безжизнен поглед. Не бях съвсем сигурна дали е изпаднал в безсъзнание, но стана ясно, че за момента беше изваден от играта. Но в същото време чух как отстрани долетя викът на Ейвъри.

Лиса веднага се извърна към Ейдриън и Саймън. Междувременно Ейдриън се бе отказал от всякакви опити за внушение, защото Саймън го нападаше ожесточено. По лицето на Ейдриън ясно личаха белезите от няколко удара на пазителя. Предположих, че и той, също като Лиса, никога досега не бе участвал в свиреп физически сблъсък. Лиса, без да се нуждае повече от моите напътствия, се устреми към тях и незабавно задейства дарбата си за внушение. От изненадата Саймън леко подскочи, без да спре атаката си, но вече не беше толкова съсредоточен. Лиса още беше прекалено слаба, за да му въздейства по-осезаемо, но все пак защитните стени около Саймън поддадоха, точно както очаквах да се случи.

— Ейдриън, помогни ми! — изкрещя Лиса.

При това моментно отслабване на мобилизацията на Саймън, Ейдриън също се опита да използва своята магия с духа. Лиса го усети и видя как аурата на Ейдриън се промени, когато от него заструи вълната на магията. Усети как той се присъедини към нейната психична атака срещу Саймън. Само след миг аз усетих, че и Оксана се включи в битката. На мен лично ми се искаше да играя ролята на генерал, крещящ гръмогласно заповеди, но тази битка вече не беше моя.

Очите на Саймън се разшириха и той падна на колене. Лиса долови намесата на другите двама владеещи магията на духа — донякъде я изненада присъствието на Оксана — и остана със смътното впечатление, че те всичките внушаваха различни усещания в мозъка на Саймън. Лиса се опитваше да го убеди да спре атаката си и просто да остане неподвижен. Кратковременният й досег до магията на Ейдриън й подсказа, че той пък се опитваше да принуди пазителя да заспи, докато в същото време Оксана му внушаваше да побегне извън стаята.