Ришел Мийд - Кръвно обещание

Тези конфликтни послания и цялата тази съсредоточена върху него психична енергия му дойдоха прекалено много. Последните съпротивителни сили на Саймън напълно рухнаха, след като всичките тези смесени импулси се стовариха върху него, надигащи цяло цунами от психична намеса. Той падна на пода като подкосен. Влияейки му едновременно, тримата го бяха накарали да изгуби съзнание. После Лиса и Ейдриън се извърнаха към Ейвъри, готови да посрещнат атаката и, но се оказа, че няма нужда.

След като цялата мощна вълна на магията на духа се бе стоварила върху Саймън, Ейвъри започна да крещи. Крещеше, крещеше, без да може да се спре. Накрая обхвана главата си с ръце, толкова ужасяващ и непоносимо стържещ бе собственият й крясък. Лиса и Ейдриън се спогледаха смаяни, неуверени как да реагират на тази промяна в ситуацията.

— За Бога — изохка Ейдриън изтощено, — как да я принудим да млъкне?

Лиса не знаеше отговора. Обмисляше дали да не се приближи до Ейвъри и да се опита да й помогне, въпреки всичко, което се бе случило. Но само след няколко секунди Ейвъри притихна. За разлика от помощниците си не припадна. Само остана да седи там, безмълвно втренчена нейде в пространството. Вече нямаше онова замаяно изражение, както когато използваше магията на духа. Сега погледът й беше… просто празен. Все едно че нищо не бе останало в нея.

— Ка-какво стана? — заекна Лиса.

Аз знаех отговора. Духът се е прехвърлил от Саймън към нея. И все едно я е изпържил.

Лиса се изуми. Как може да се предаде от Саймън към нея?

Защото двамата са свързани.

Но ти каза, не тя има връзка с Рийд!

Така е. Тя има връзка и с двамата.

Вниманието на Лиса беше отклонено, докато се бореше за оцеляването си, но аз бях успяла да огледам аурите на останалите през нейните очи. Ейвъри — която вече бе смъкнала прикритието си — притежаваше златиста аура, също като на Ейдриън и Лиса. Докато аурата както на Саймън, така и на Рийд беше с обичайните цветове, оградени от черни пръстени. Те бяха целунати от сянката, и двамата бяха върнати от Ейвъри от царството на мъртвите.

Лиса не зададе повече въпроси, а просто се отпусна изнемощяло в обятията на Ейдриън. Нямаше нищо романтично в това, а по-скоро само отчаяната нужда и на двамата да са по-близо до приятел.

— Защо дойде? — попита го тя.

— Шегуваш ли се? Как можех да не дойда? Вие тук все едно че подпалихте клада с цялата тази магия на духа, която развихрихте. Усетих го чак в другия край на кампуса. — Огледа се наоколо. — Господи, имам толкова много въпроси.

— Аз също — промърмори тя.

Трябва да вървя , предадох мислено на Лиса. Чувствах се малко тъжна, че трябва да ги напусна.

Липсваш ми. Кога ще се върнеш?

Скоро.

Благодаря ти. Благодаря ти, че беше до мен.

Винаги ще бъда. Подозирах, че в този миг се усмихвах в собственото си тяло. О, Лиса, да не забравя, кажи на Ейдриън, че се гордея с него.

Стаята в Академията постепенно избледня. Отново се озовах в леглото на другия край на света. Ейб ме гледаше загрижено. Марк също изглеждаше доста обезпокоен, но не сваляше очи от Оксана, излетната до мен, която донякъде приличаше на Ейвъри, бледа и плувнала в пот. Марк трескаво я улови за ръката, целият обзет от страх.

— Добре ли си?

Тя се усмихна.

— Само съм уморена. Но скоро ще се съвзема.

Искаше ми се да я прегърна.

— Благодаря ти — изрекох задъхано. — Толкова много съм ти благодарна.

— Радвам се, че помогнах — отвърна тя. — Но се надявам да не ми се наложи отново да го правя. Беше… странно. Не съм сигурна каква роля изиграх.

— Нито пък аз. — Действително беше адски странно. Понякога имах чувството, че Оксана наистина беше там, за да се бори редом с Лиса и останалите. А в други мигове усещах, че Оксана се сливаше с мен. Свих рамене в недоумение. Прекалено много умове се оказаха взаимно свързани.

— Следващия път трябва да бъдеш до нея — посъветва ме Оксана. — В реалния свят.

Сведох поглед към ръцете си, смутена и объркана. Не знаех какво да мисля. Сребърният пръстен проблесна в очите ми. Свалих го и го подадох на Оксана.

— Този пръстен ме спаси. Може ли да те излекува независимо от това, че ти си го направила?

Тя го подържа в ръката си за кратко, след което ми го върна обратно.

— Не, но както казах, ще се съвзема. Сама ще се излекувам, и то много скоро.

Истина беше. В миналото вече бях виждала как Лиса се възстановява забележително бързо. Това е едно от предимствата да си винаги зареден с магията на духа. Загледах се в пръстена и ми хрумна нещо обезпокоително. Тази мисъл ме порази, още докато пътувах с възрастната двойка към Новосибирск, когато на няколко пъти губех и идвах в съзнание.