Ришел Мийд - Кръвно обещание

— Чудесно — процеди тя. — Има и по-лесни начини да те убия.

Внезапно в стаята влезе Рийд, както винаги с враждебна физиономия. Нямах представа откъде се взе или как бе разбрал, че трябва да се появи точно в този момент, но още с влизането си се насочи право към Лиса, с протегнати ръце. Очертанията на отворения прозорец се открояваха зловещо зад Лиса и не бе нужно да си гений, за да се досетиш за намеренията му. С внушението си Ейвъри се бе опитала да принуди Лиса да скочи през прозореца. А сега Рийд се готвеше просто да я блъсне през него.

Между мен и Лиса протече светкавичен мисловен диалог, колкото за един удар на сърцето.

Добре, казах й. Ето каква е ситуацията. Ще трябва да си разменим ролите.

За какво говориш? Съвсем разбираемо бе обхваната от страх, тъй като ръцете на Рийд всеки миг щяха да я сграбчат.

Е, казах й, преди малко участвах в психическа схватка. Което означава, че сега ти ще трябва да участваш във физическа. Аз ще ти покажа как.

Нямаше нужда Лиса да казва каквото и да било, за да покаже колко е шокирана. Чувства на крайно удивление се преляха в мен, по-красноречиви от всякакви думи. Аз обаче имах за нея една-единствена важна дума:

Залегни!

Мисля, че изненадата я подтикна да реагира така бързо. Залегна на пода. Движението беше несръчно, но така се предпази от пряката атака на Рийд и поне за момента се отдалечи от прозореца. Той все пак я удари по рамото и отстрани по главата, но това само я отхвърли настрани и й причини лека болка.

Разбира се, „лека болка“ за Лиса означаваше нещо съвсем различно отколкото за мен. Тя на два пъти беше измъчвана, но повечето от битките й бяха психически. Никога не се бе изправяла в жесток физически сблъсък. Да ме тръшкат в стените, за мен бе нещо обичайно, редовно повтарящо се, но за нея дори незначителното удряне по главата изглеждаше като жестоко насилие.

Изпълзи настрани , заповядах й. Изпълзи по-надалеч от него и от прозореца. И се приближи към вратата, колкото е възможно.

Лиса започна да се движи на четири крака, но се оказа твърде бавна. Рийд я сграбчи за косата. Имах чувството, че двете играехме на развален телефон. Заради закъснението между указанията ми и нейната реакция се получаваше бъркотия — все едно че предавах съобщението през пет човека, преди да стигне до нея. Искаше ми се да можех дистанционно да командвам тялото й като кукловод, дърпащ конците на кукла.

Ще те заболи, но се опитай да се обърнеш, доколкото можеш, и го удари.

О, заболя я. При опита да завърти тялото си той още по-силно опъна косата й, което беше много болезнено. Но Лиса се справи доста добре и замахна срещу Рийд. Ударите й не бяха добре координирани, обаче толкова го изненадаха, че той пусна косата й и се опита да се предпази от нея. Тогава ми направи впечатление, че и Рийд също не беше добре координиран. Беше по-силен от нея наистина, но очевидно и той не беше преминал през курсове по бойна подготовка поне за основните видове удари и движения на тялото. Всъщност нали не беше дошъл тук за истинска битка, а само за да я изхвърли през прозореца и така да приключи с нея.

Избягай, ако можеш! Бягай!

Тя запълзя по пода, ала за нещастие посоката, в която се движеше, не й осигуряваше достъп до вратата. Вместо това се придвижваше към средата на стаята, докато гърбът й не се блъсна в един съборен стол.

Грабни го. И го удари с него.

По-лесно бе да се каже, отколкото да се направи. Рийд беше точно до нея и все още се опитваше да я сграбчи, за да я изправи на крака. Но тя улови облегалката на стола и блъсна с него Рийд. Исках Лиса да вдигне стола и да го удари с него, но това не беше толкова лесно за нея. Все пак успя да се изправи на крака и да вдигне стола между себе си и Рийд Посъветвах я да продължи да го блъска със стола, за да го накара да отстъпи. За кратко това вършеше работа, но не можа да събере достатъчно сили, за да му нанесе сериозни удари.

Междувременно донякъде очаквах и Ейвъри да се присъедини към битката. Нямаше да й струва много усилия да помогне на Рийд да победи Лиса. Ала вместо това, с помощта на периферното зрение на Лиса видях, че Ейвъри само седеше в ъгъла напълно неподвижна, с разфокусиран поглед и изцъклени очи. Добре. Това бе необяснимо, но аз нямах нищо против тя да остане настрани от сблъсъка.

Силите на Рийд и Лиса се изравниха и никой нямаше превес над другия. Аз трябваше на всяка цена да се възползвам от това, за да я измъкна. Сега си в отбранителна позиция, обясних й. Трябва да го нападнеш.