Ришел Мийд - Кръвно обещание

Най-после дочаках да получа от нея пряк отговор: Какво? Не мога да направя подобно нещо! Нямам представа как!

Ще ти кажа. Изритай го — за предпочитане между краката. Това поваля на земята повечето мъже.

Без повече думи се опитах да й предам чувствата си, за да може бързо да разбере какъв е правилният начин да напрегне мускулите си и да го изрита с все сила. Лиса ме послуша, стегна се, дръпна настрани стола, така че да няма нищо между нея и Рийд. Това го изненада, което й осигури простор за удара, тъй като той пропусна веднага да заеме отбранителна поза. Кракът й се блъсна в неговия. Е, жалко, пропусна онова златно място, но пък успя да улучи коляното му. И това не беше зле като попадение. Той се препъна назад, щом кракът му се подгъна под тежестта на собственото му тяло, и едва успя да се улови за стола като опора. Столът пък се плъзна по-нататък, което попречи на Рийд да се закрепи стабилно на единия си крак.

Лиса не се нуждаеше от повече подканване, за да хукне към вратата, която в момента се оказа блокирана. Току-що бе влязъл Саймън. За миг двете с Лиса изпитахме облекчение. Пазител! Пазителите бяха надеждни. Пазители ни защитаваха. Но сега ситуацията се оказа съвсем различна — този пазител работеше за Ейвъри и скоро стана ясно, че услугите му се простират отвъд това само да охранява Ейвъри от стригоите. Той влезе навътре, без колебание сграбчи Лиса и грубо я повлече към зеещия прозорец.

В този миг секна способността ми да й предавам указания. Можех да бъда доста добър треньор, ако трябваше да й показвам как да ступа онова навъсено тийнейджърче. Но срещу един отлично обучен за схватки пазител? На всичкото отгоре вкиснатото от поражението си тийнейджърче успя да се окопити и се присъедини към Саймън, за да довършат злодеянието си.

Въздействай му с внушение!

Това бе последният ми отчаян залог. Нали именно в това бе силата на Лиса. За нещастие, макар метаболизмът й вече да й бе помогнал да поотрезнее след пиянството й дотам, че координацията на движенията й започна да се възстановява, алкохолът все още й пречеше да контролира магията на духа. Можеше да се докосне до тази своя сила, но не да я владее докрай. Като цяло не успяваше да се контролира добре. Ала решителността й беше силна. Събра в себе си колкото можа от магическия си дух и го насочи към внушението. Нищо не се получи. Тогава усетих онова странно гъделичкане в главата ми. Отначало си помислих, че Ейвъри се е върнала на сцената, само че вместо някой да се опитва да проникне в мен, по-скоро някой действаше направо чрез мен.

Силата в Лиса се увеличи и чак сега се досетих какво се случваше. Оксана още бе тук, макар и на заден план. Сега тя отново бе напрегнала силите си, за да ги пренасочи чрез мен към Лиса. Саймън се вцепени. Беше направо смайващо. Леко се олюля, завъртя се напред-назад, докато все още се опитваше да се нахвърли върху нея и да довърши смъртоносната си задача. Но сякаш крайниците му се бяха желирали.

Лиса се поколеба да помръдне, за да не изгуби контрола си. Оставаше още проблемът с Рийд, който не бе повлиян от внушението, но за момент изглеждаше твърде объркан от случващото се със Саймън, за да реагира.

— Не можеш просто така да ме убиеш! — простена Лиса. — Не смяташ ли, че хората ще задават въпроси, като намерят тялото ми проснато под прозореца?

— Никой нищо няма да забележи — отвърна Саймън сковано. Дори изговарянето на думите му струваше усилия. — Не и ако възкръснеш. Ако пък не се получи, тогава ще решат, че е трагичен инцидент с момиче, изпаднало в депресия.

Бавно, много бавно той започна да се отърсва от внушението й. Силата й, макар още да беше там, лека-полека отслабваше — някъде имаше пробив и тя изтичаше. Заподозрях, че може би се е намесило влиянието на Ейвъри или просто психическата умора си е казала думата. А може би и двата фактора действаха. Чертите на Саймън се изкривиха в гримаса на върховно задоволство, когато се наведе напред и тогава…

Той отново се вцепени.

Блестяща златна аура просветна в периферното полезрение на Лиса. Тя отмести поглед натам и видя Ейдриън на прага. Изражението на лицето му беше комично, но шокиран или не, той моментално се съвзе и насочи силите на внушението си към Саймън. Именно заради намесата на Ейдриън пазителят сега се закова съвсем неподвижен. Лиса се отдръпна бързо, като се стараеше да стои по-далеч от зеещия прозорец.

— Дръж го! — изкрещя Лиса.

Ейдриън сви лице в гримаса.