Ришел Мийд - Духовна връзка

— Леле, леле — промърмори той, отстъпи назад и се изчерви. — Ясно. Ти си единственото момиче, което ще се развълнува при мисълта за убийство. Дори не искам да мисля какво става, когато двамата с Ивашков сте насаме.

— Хей, я виж кой го казва! Ти самият умираш от желание да станеш като мен.

Кристиан сви рамене в знак на съгласие. Това бе стандартно правило в нашия свят: пазителите защитават мороите. Мороите не участват в битките. При все това при последните нападения на стригоите доста от мороите — макар и съвсем не мнозинството — започнаха да спорят, че е време мороите да престанат да бъдат пасивни наблюдатели, а да помагат на пазителите. Такива като Кристиан, които владеят магията на огъня, бяха особено ценни, тъй като изгарянето е един от най-добрите начини да се убие стригой (заедно с пронизването със сребърен кол и обезглавяването). Понастоящем движението в защита на идеята мороите да се научат да се бият — при това съвсем целенасочено — се саботираше от правителството на мороите. Разбира се, това не бе спряло някои морои да се обучават тайно. Кристиан беше един от тях. Когато погледнах зад него, примигнах изненадано. С него имаше някой, когото не бях забелязала.

Джил Мастрано се извисяваше наблизо като сянка. Морой и първокурсничка — е, скоро щеше да бъде второкурсничка — Джил бе от онези, които също искаха да се бият. Беше нещо като ученичка на Кристиан.

— Здравей, Джил — усмихнах й се топло. — Благодаря, че дойде.

Джил се изчерви. Твърдо бе решила да се научи да се защитава, но се изчервяваше в обществото — особено когато наоколо имаше известни личности като мен. Изнервяше се и започваше да бъбри.

— Нямаше как да не дойда — отвърна тя и отметна от лицето си дългата, светлокестенява коса, която както винаги представляваше плетеница от къдрици. — Искам да кажа, че това, което направи, беше много яко. На изпитите. Всички бяха шашнати. Чух един от пазителите да казва, че никога не били виждали такова чудо като теб, така че когато Кристиан ме попита дали искам да дойда, разбира се , че трябваше да го направя. Ох! — Светлозелените й очи се разшириха. — Не те поздравих. Извинявай. Поздравления!

До нея Кристиан се опитваше да запази сериозна физиономия. Аз не си дадох този труд, засмях се и я прегърнах. Имаше голяма опасност да ми стане горещо и да се размекна. Ако продължавах по този начин, репутацията ми на корав пазител щеше да отиде по дяволите.

— Благодаря. Вие двамата готови ли сте вече да се изправите срещу армия стригои?

— Скоро и това ще стане — заяви Кристиан. — Но може да имаме нужда от теб да ни пазиш гърба.

Той знаеше много добре, както и аз, че стригоите не бяха лъжица за неговата уста. Магията му с огъня ми бе помогнала доста, но ако беше сам? Тогава щеше да е съвсем различно. Двамата с Джил се обучаваха да използват магията, за да нападат, а когато имах свободно време между часовете, аз ги бях научила на няколко бойни хватки и движения.

Лицето на Джил леко помръкна.

— Всичко ще спре, когато Кристиан си замине.

Извърнах се към него. За мен не беше изненада, че ще замине. Всички щяхме да заминем.

— Какво смяташ да правиш? — попитах го.

Той сви рамене.

— Да отида в кралския двор с всички вас. Леля Таша каза, че ще „поговорим“ за бъдещето ми. — Намръщи се. Каквито и да бяха плановете му, изглежда, не съвпадаха с тези на Таша. Повечето морои от кралски семейства щяха да заминат в елитни колежи. Не бях сигурна какво си е наумил Кристиан.

Беше стандартна практика след дипломирането новите пазители да отиват в кралския двор, за да се ориентират и да получат назначенията си. Всички ние щяхме да заминем след два дни. Като проследих погледа на Кристиан през залата, видях леля му и, Господ да ми е на помощ, но тя говореше с Ейб.

Таша Озера наближаваше тридесетте и имаше същата лъскава черна коса и ледено сини очи като на Кристиан. Но лявата страна на красивото й лице бе обезобразена от грозен белег — резултат от раните, причинени й от родителите на Кристиан. Дмитрий бе превърнат в стригой против волята си, но двамата Озера доброволно бяха избрали да станат стригои, за да постигнат безсмъртие. По ирония на съдбата тъкмо това им бе струвало живота, защото бяха убити от пазителите, които ги преследваха. Таша бе отгледала Кристиан (преди да постъпи в Академията) и беше една от влиятелните фигури в движението, поддържащо мороите, които искаха да се бият със стригоите.

С белег или не, аз й се възхищавах и я намирах за красива. От начина, по който й се мазнеше баща ми, беше съвсем ясно, че и той също. Наля й чаша шампанско и й прошепна нещо, което я разсмя. Тя се наведе напред, сякаш му споделяше съкровена тайна и той също се засмя. Ченето ми увисна. Дори от такова разстояние беше очевидно, че двамата флиртуват.