Ришел Мийд - Духовна връзка

— Мили Боже! — промърморих и потръпнах. Побързах да се извърна отново към Кристиан и Джил.

Кристиан се разкъсваше между удоволствието, което му доставяше явното ми смущение, и собственото му притеснение да наблюдава как жената, на която гледаше като на своя майка, се сваля с някакъв тип с репутацията на опасен мафиот. Миг по-късно изражението на Кристиан омекна, той насочи поглед към Джил и ние подновихме разговора си.

— Хей, ти не се нуждаеш от мен — рече изведнъж Кристиан. — Наоколо има доста, които чакат да ти изкажат възхищението си. Преди да се усетиш, като супергероиня ще се сдобиеш с клуб от почитатели.

Усмихнах се, но приятните ми чувства изведнъж бяха разтърсени от изблик на ревност. Ала всъщност не беше моята. Беше на Лиса и нахлуваше в мен през връзката ни. Сепната, аз се огледах и я видях в другия край на помещението. Гледаше Кристиан, докато той говореше с Джил.

Трябва да отбележа, че доскоро Кристиан и Лиса излизаха заедно. Нещо повече от това. Двамата бяха лудо влюбени един в друг и честно казано, смятам, че още са. За нещастие, последните събития обтегнаха връзката им и Кристиан скъса с нея. Той я обичаше, но изгуби доверие в нея. Лиса бе загубила контрол над постъпките си, когато едно друго момиче морой на име Ейвъри Лазар, което също владееше магията на духа, реши да я подчини на волята си. Накрая ние спряхме Ейвъри и понастоящем тя бе заключена в заведение за душевно болни, поне това чух за последно. Кристиан вече знаеше причините за ужасното поведение на Лиса, но злото бе сторено. Отначало Лиса беше много потисната, но после тъгата й се бе превърнала в гняв.

Тя твърдеше, че повече не желае да има нищо общо с него, но връзката ни я издаваше. Винаги ревнуваше от всяко момиче, с което Кристиан говореше — особено от Джил, с която той напоследък прекарваше доста време. Аз знаех със сигурност, че помежду им няма нищо романтично. Джил го възприемаше като страхотно мъдър учител и идол, но нищо повече. Ако тя си падаше по някого, то това беше Ейдриън, който винаги се бе отнасял към нея като към по-малка сестра. Всъщност всички ние гледахме по този начин на нея.

Кристиан проследи погледа ми и изражението му стана сериозно. Осъзнала, че е привлякла вниманието му, Лиса тутакси се извърна и се впусна в разговор с първия тип, който й попадна — един готин дампир от моя клас. Тя пусна в ход чара си, което се отдаваше много лесно на тези, които владееха духа, и много скоро двамата се смееха и бъбреха също както Таша и Ейб. Моят купон се бе превърнал в терен за скоростни свалки.

Кристиан се извърна отново към мен.

— Е, тя явно никак не скучае.

Завъртях очи. Лиса не беше единствената, която ревнуваше. Както тя се ядосваше, когато Кристиан се движеше с други момичета, така и Кристиан се дразнеше, когато тя говореше с други момчета. Беше адски вбесяващо. Вместо да признаят взаимните си чувства и да се опитат да оправят нещата помежду си, тези двама идиоти продължаваха да демонстрират нарастваща враждебност един към друг.

— Ще престанеш ли да се държиш като глупак и някой ден да поговориш с нея като разумна личност? — изпъшках аз.

— Разбира се — отвърна той горчиво. — В деня, когато тя започне да се държи като разумна личност.

— Господи! Вие, приятели, ще ме накарате да си оскубя косата.

— Ще бъде жалко да се съсипе толкова хубава коса — подметна Кристиан. — Освен това поведението й е пределно ясно.

Понечих да възразя и да му кажа колко е глупав, но той явно нямаше намерение да изслуша лекцията, която щеше да чуе най-малко за десети път.

— Хайде, Джил, да вървим — рече безцеремонно. — Роуз трябва да обърне внимание и на останалите си гости.

Той побърза да отстъпи настрани. Мина ми мисълта дали да не използвам нещо по-убедително от думите, за да му налея малко здрав разум, когато се разнесе друг глас.

— Кога ще оправиш това? — Таша стоеше до мен и клатеше глава, докато наблюдаваше как племенникът й се отдалечава. — Тези двамата трябва пак да се съберат.

— Аз го зная. Ти го знаеш. Само те, изглежда, не го проумяват.

— Е, по-добре се заеми с това — не се отказваше Таша. — Ще стане твърде късно, ако Кристиан замине за някой колеж в другия край на страната. — Изрече последното някак сухо и раздразнено.

Съгласно споразумението си с Татяна, Лиса щеше да постъпи в Лихай — университет, който се намираше близо до кралския двор. Така Лиса щеше да учи в по-голям университет от тези, които обикновено посещаваха мороите, но в замяна щеше да прекарва голяма част от времето си в двора, за да се научи на кралския етикет.