Ришел Мийд: Духовна връзка

Вдигнах глава и в другия край на залата, сред присъстващите, очите ми срещнаха тези на Лиса. Нейните горяха от гордост не по-малка от тази на майка ми и тя ми се усмихна, когато погледите ни се преплетоха.

Изтрий това изражение на лицето си, смъмри ме тя през връзката. Не бива да изглеждаш толкова загрижена, не и днес. Днес трябва да празнуваш.

Знаех, че е права. Можех да се справя с това, което ми предстоеше. Тревогите ми, които бяха много, можеха да почакат още един ден — особено след въодушевлението, обзело приятелите и семейството ми, които искаха да отпразнуваме събитието. Ейб, с влиянието, което явно имаше навсякъде, бе запазил малка банкетна зала и бе организирал купон, който повече би подхождал на дебютантка от кралска фамилия, отколкото на някакъв си незначителен, безразсъден дампир.

Преди събитието отново се преоблякох. Официалното облекло за церемонията по татуирането не беше подходящо за вечерно парти. Затова си облякох изумрудено зелена рокля с дълги ръкави, която прилепваше около тялото, и си сложих на шията моя назар , въпреки че не й подхождаше особено. Назарът беше малък медальон, който приличаше на око, в което се преливаха различни оттенъци на синьото. В Турция, където бе роден Ейб, вярваха, че предпазва от зло. Той го бе подарил на майка ми преди години, а тя на свой ред го даде на мен.

След като се гримирах и разресах косата си, така че да пада на дълги, тъмни вълни (защото превръзката на тила ми изобщо не се връзваше с роклята) едва ли приличах на някой, способен да се бие с чудовища или да раздава юмручни удари. Не — не беше съвсем истина, осъзнах след миг. Докато се взирах в огледалото, с изненада забелязах неспокойния и измъчен поглед в кафявите ми очи. В него имаше болка, болка и загуба, които и най-хубавата рокля и най-готиният грим не биха могли да скрият.

Тръснах глава и се запътих към купона. Когато прекрачих прага, налетях на Ейдриън. Без да промълви нито дума, той ме сграбчи в обятията си и ме задуши с целувка. Направо ме шашна. Иди, че го разбери. Неживите създания не ме изненадваха, но един вятърничав морой го постигаше с лекота.

А и целувката си я биваше, от тези, за които почти се чувствах виновна, че им се наслаждавам. Когато в началото започнах да излизам с Ейдриън, имах известни опасения, но с времето голяма част от тях изчезнаха. След като толкова дълго го бях гледала да се сваля най-безсрамно и да не взема нищо на сериозно, никога не бях очаквала, че ще вложи такава отдаденост в нашата връзка. Освен това не очаквах, че чувствата ми към него ще нараснат — което изглеждаше толкова противоречиво, имайки предвид, че продължавах да обичам Дмитрий и обмислях най-невъзможните начини да го спася.

Засмях се, когато Ейдриън ме пусна. Наблизо неколцина по-млади морои се спряха, за да ни гледат. На нашата възраст не беше необичайно морои да излизат с дампири, но когато един известен дампир се среща с праплеменника на кралицата? Това вече си беше нещо доста сочно, особено след като беше всеизвестно, че кралица Татяна ме мрази. На последната ми среща с нея, когато тя ми се разкрещя да стоя далеч от Ейдриън, имаше малко свидетели, но слухът за това се бе разнесъл, както ставаше винаги в подобни случаи.

— Хареса ли ви шоуто? — попитах аз зяпачите. Засрамени, хлапетата морои побързаха да се отдалечат. — Обърнах се към Ейдриън и се усмихнах. — Какво беше това? Доста страстна целувка за публично място.

— Това — заяви той важно — беше наградата ти, задето срита толкова много задници по време на изпита. — Замълча за миг. — И защото изглеждаш направо убийствено в тази рокля.

Изгледах го накриво.

— Награда, а? Гаджето на Мередит й подари диамантени обеци.

Той улови ръката ми, сви безгрижно рамене и ме поведе към купона.

— Искаш диаманти? Ще имаш диаманти. Ще те обсипя с тях. По дяволите, ще поръчам да ти ушият рокля от тях. Но ще трябва да е доста оскъдна.

— Мисля, че в крайна сметка ще се задоволя с целувката — промърморих, докато си представях как Ейдриън ме облича като някой модел на бански костюми. Или стриптийзьорка. Споменаването на бижутата внезапно пробуди неканен спомен. Когато Дмитрий ме държеше в плен в Сибир, упоена от ендорфините в блажено задоволство, той също ме обсипваше с бижута.

— Знаех си, че си страхотна и никой не може да ти излезе насреща — продължи Ейдриън. Топлият летен бриз разроши кестенявата му коса, която всеки ден той старателно оформяше в небрежно елегантна прическа, и със свободната си ръка разсеяно се опита да я приглади. — Но не съм осъзнавал колко си невероятна, докато не те видях да поваляш пазителите там, на арената.