Едгар Бъроуз - Принцесата на Марс

Братята въплъщаваха сърдечността и гостоприемството. Прекарах при тях няколко дни, отпочинах и възвърнах силите си след дългото и уморително пътешествие.

Когато чуха моята история — в нея не споменах нито за Дейа Торис, нито за стареца от фабриката за въздух — те ме посъветваха да променя цвета на кожата си в цвят, по-близък до кожата на тяхната раса, и се опитаха да ми намерят място в армията или във въздушната флота на Зоданга.

— Малки са шансовете веднага да повярват в твоята история — каза единият от братята. — Може би по-късно, когато докажеш искреността на твоите намерения и си намериш високопоставени приятели, ще можеш да я разказваш без риск да бъдеш смятан за лъжец. Заслуги и приятели най-лесно се печелят във войската, защото, както знаеш, ние сме войнствен народ и за войните си полагаме специални грижи.

Подготвих се за тръгване. Подариха ми малък тоат от вид, специално отглеждан от червените марсианци за езда и за други домашни цели. Това животно, освен че е по-малко — с размерите на земен кон — и много кротко, беше точно копие на своите диви роднини.

Братята ме снабдиха с червено масло, с него намазах цялото си тяло, а един от тях подряза косите ми, пораснали доста дълги, и те придобиха вида на последната мода. Така преобразен, навсякъде на Барсум можех да минавам за истински марсианец. Подариха ми накити и отличителни знаци, носени от семейство Птор, към което принадлежаха и моите домакини. Малката торбичка, която трябваше да нося отстрани на пояса си, напълних със зодангски пари. Платежните средства на Марс не се различават от тези на Земята по форма, само дето монетите са овални. Книжните пари се издават от специални лица в зависимост от нуждите и два пъти в годината се проверява тяхното покритие в трайни средства и натрупани стоки. Ако някой пусне повече пари, отколкото е в състояние да изкупи, правителството връща на неговите поръчители разликата, а длъжникът трябва да отработи тази разлика в мините или във фермите, собственост на правителството. Тази система задоволява всички с изключение на задлъжнелите.

Когато споменах, че може би няма да мога да им се отблагодаря за оказаната ми любезност и помощ, те ми отговориха, че ако остана достатъчно дълго на Марс, ще имам за това не една възможност. После се сбогувахме, а те гледаха след мен още дълго, докато съвсем изчезнах от очите им.

Пътувах към Зоданга, откривах все нови и нови пейзажи, а в няколкото ферми, в които спрях по пътя, узнах много полезни неща, отнасящи се до господстващите на Барсум обичаи и стопански методи.

Използваната във фермите вода се получава от ледниците на полюсите. Събира се в огромни подземни резервоари, а след това се докарва чрез водопроводи до населените места. По цялата дължина на водопроводите, от двете им страни се простираха обработваеми площи, разделени на приблизително еднакви по големина парцели, всеки от които се управлява от един или няколко земеделски офицери.

Вместо напояване на площите чрез изливане на скъпоценната течност на повърхността им, което би довело до огромни загуби вследствие на изпаряването, се прилага система от тънки тръбички, скрити под земята. Те довеждат водата непосредствено до корените на растенията. Реколтите на Марс всяка година са еднакви, там няма дъждове, бури или други природни бедствия, нито пък насекоми или малки птички да унищожават посевите.

По време на това пътешествие имах възможност за първи път от напускането на Земята да вкуся месно ястие — големи сочни късове месо от някакви добре охранени животни. Ядох също така зеленчуци и плодове — много вкусни, но с нищо ненапомнящи за земните. Всяко цвете, зеленчук, плодов храст или животно са до такава степен усъвършенствани чрез дълго и внимателно селекциониране в течение на столетия, че техните земни съответствия приличат само на бледи, неизразителни копия на марсианските си роднини.

По време на дългата си почивка срещнах много културни и благородни хора и след известно време нашите разговори с тях постепенно стигнаха до Хелиум. Един от по-възрастните мъже бил там преди няколко години с дипломатическа мисия и с голямо съжаление говореше за обстоятелствата, които от дълго време принуждават двете страни да водят война помежду си.

— С пълно право Хелиум се гордее със своите жени — най-хубавите на Барсум, а истинска перла сред тях е Дейа Торис, дъщерята, на Морс Кайак. Хората буквално я боготворят, а откакто изчезна при неуспешната експедиция, целият Хелиум потъна в траур. Това, че нашият владетел заповяда да бъдат нападнати омаломощените и почти разрушени въздушни кораби, връщащи се от тази експедиция в къщи — продължи възрастният мъж, — беше поредната негова непростима грешка. Рано или късно народът на Зоданга ще постави на негово място някой по-мъдър човек. Дори и сега, когато нашите победоносни войски са обкръжили Хелиум, хората в Зоданга гласно изразяват своето недоволство. Тази война не се радва на популярност, защото не е борба за истина и справедливост. Нашите сили използваха отсъствието на главната флотилия на Хелиум, която беше тръгнала да търси принцесата на Хелиум, и лесно се справи с отслабената отбрана на Хелиум. Говори се, че градът ще се предаде през следващите няколко дни.