Едгар Бъроуз - Принцесата на Марс

— Тук съм от три дни — продължи Кантос Кан, — но още не съм открил къде е затворена Дейа Торис. Днес постъпих на служба в армията на Зоданга като въздушен разузнавач. Надявам се да спечеля доверието на принц Саб Тан, командващ тази формация, и да разбера нещо за Дейа Торис. Радвам се, че те срещнах; знам твоето благоразположение към принцесата, а ако обединим нашите усилия, можем да направим чудеса.

Площадът се заизпълва с хора, тръгнали да изпълняват своите ежедневни задължения. Отвориха магазините, а в заведенията се настаниха първите сутрешни посетители. Кантос Кан ме заведе в едно от тях. Обслужването в кафенето беше изцяло механизирано. Яденето не се докосваше от човешка ръка от мига, в който биваше докарвано в сурово състояние докато горещо и готово за консумиране се появеше на масичката пред посетителя; той предварително натискаше съответните копчета, изразяващи неговите желания.

След като хапнахме се упътихме към главната квартира на дивизиона за въздушно разузнаване и Кантос Кан ме представи на своя командир; молеше го да ме приеме на служба. Според задължителната процедура трябваше най-напред да мина през някои изпитания, но Кантос Кан ми каза да не се страхувам, той поемал това задължение върху себе си. И уреди нещата, като се яви пред комисията под името Джон Картър.

— Разбира се, тази мистификация някой ден ще излезе на бял свят — каза той, смеейки се. — Те сигурно ще сравнят данните за ръста, теглото и цвета на очите, от документите и действителността, но дотогава ще минат няколко месеца, а през това време ние вече отдавна ще сме завършили своята мисия; без оглед на това дали ще успеем, или не.

През, следващите няколко дни Кантос Кан ме обучаваше да летя и да ремонтирам машините. Корпусът на едноместната разузнавателна лодка е около шестнадесет стъпки дълъг, две стъпки широк и се стеснява в двата края. Седалката на пилота се намира над малкия, безшумен двигател. Средството за придвижване (или „горивото“, ако мога да го нарека така) е складирано в тънките метални стени на корпуса и се състои от осмия лъч, който във връзка със своето предназначение се нарича „двигателен лъч“.

Този лъч, също както и деветият, е непознат на Земята, но марсианците са открили, че се намира във всеки вид светлина, независимо от нейния източник, и дава възможност да се извършват полети, каквито бойните самолети на Земята все още не са в състояние да си позволят. Марсианските въздушни кораби се носят из разредения въздух на планетата с такава грация, с каквато детските балончета плуват по небето на Земята.

През първите години от откриването на лъча, преди марсианците да се научат да го контролират и да си служат прецизно с него се случили редица странни неща. Например преди около деветстотин години бил построен първият боен кораб, задвижван така. За съжаление резервоарите на осмия лъч били напълнени с прекалено голямо количество от него и след излитането си от Хелиум корабът повече не се завърнал там. Двигателната сила била толкова голяма, че го отнесла далеч в космическото пространство, където и до днес може да се види с помощта на телескопите — малък спътник, който за вечни времена ще обикаля Барсум на височина десет хиляди мили.

На четвъртия ден след пристигането ми в Зоданга извърших първия си полет. Благодарение на него получих повишение и квартира в двореца на Тан Косис.

Излетях във въздуха и направих няколко кръга над града, така както правеше това Кантос Кан, и увеличавайки скоростта до пълна мощност, полетях с главоломна бързина на юг покрай един от големите водни пътища, достигащи до Зоданга от тази страна.

Прелетях почти двеста мили за по-малко от час. Изведнъж ниско долу забелязах трима зелени воини. Те преследваха в голям галоп малка бягаща фигурка, която се стремеше да стигне до заобикалящите обработваемите площи степи. Бързо намалих скоростта, заобиколих ги изотзад, забелязах, че обект на преследването от зелените воини е червен марсианец, и че носи отличителните знаци на въздушния дивизион, към който принадлежах. Наблизо видях лодка и разхвърляни наоколо уреди и инструменти. Вероятно е бил изненадан от зелените в момент, когато е ремонтирал лодката си.

Ездачите препускаха с всичка сила и вече почти настигаха дребничката в сравнение с тях фигурка. Войниците се бяха навели надясно с насочени дълги копия. Всеки от тях се стараеше пръв да прониже нещастния зодангиец и сигурно след миг бедата щеше да го сполети, ако не бях се появил аз.