Едгар Бъроуз - Принцесата на Марс

Вековете на съвместен живот и смесените бракове станали причина да се появи раса от червени хора, към която принадлежеше и Дейа Торис. Много постижения на древните цивилизации, много постройки и произведения на изкуството били унищожени през дългите векове на лишения и непрекъснати войни със зелените хора. Но червената раса достигнала такава степен на развитие, която позволила да бъдат направени нови открития и да се роди една по-практична цивилизация, по-пригодена към съвременните условия на Марс.

Древните марсианци притежавали много високо развита култура, но в резултат на продължилия цели столетия хаос, предизвикан от непрекъснати усилия за нагаждане към постоянно променящите се условия на живот, не само изостанали в своето развитие, но и пропилели огромна част от своето културно наследство.

Дейа Торис ми разказа множество легенди, и факти, свързани с тези добри и благородни хора. Каза ми, че градът, в който сега лагеруваме, някога вероятно е бил търговски и културен център, известен под името Корад. Бил е построен на красив залив с естествено пристанище, отделен от морето с верига от възвишения. Обясни ми още, че долината на запад от града е остатък от морски залив, а преходът между хълмовете към пресъхналото море, канал, по който корабите са влизали в пристанището.

Бреговете на някогашните морета бяха осеяни с такива градове, а вървейки по следите на някогашните океани, могат да се видят останки от множество селища, по-малки и рядко разположени, тъй като хората са се пренасяли след отдръпващите се води. Нуждата ги накарала да построят нещо, което ги спасило — марсианските канали.

Бяхме тъй заети с изучаването на сградата и тъй погълнати от разговора, че не забелязахме как наоколо е дошла нощта. Към действителността ни върна пратеникът на Лорказ Птомел. Той съобщи, че вождът желае колкото може по-бързо да се явя при него. Казах на Дейа Торис и на Сола „Лека нощ!“ и оставих Вул да ги пази, след това тръгнах към залата за аудиенции. Заварих в нея Лоркас Птомел и Тарс Таркас, седнали на стъпалата на подиума.

Влязох и поздравих двамата вождове, а Лорказ Птомел ми направи знак да се приближа. После впи поглед в мен и рече:

— Ти си сред нас едва от няколко дни, но благодарение на своята храброст успя да си извоюваш високо положение. Въпреки това не си един от нас и нямаш задължението да ни се подчиняваш. Намираш се в много особена ситуация. Пленник си, но можеш да даваш заповеди, които трябва да бъдат изпълнявани. Чужденец си, но от друга страна си таркийски вожд. Наглед си доста дребен и слаб, но можеш с един удар да убиеш силен воин. Неотдавна ни донесоха, че кроиш планове за бягство със затворника, който принадлежи към раса, различна от твоята, макар, според неговите думи, той да е почти убеден, че си се върнал от долината Дор. Всяко от тези обвинения е достатъчно, да бъдеш убит. Но ние сме справедлив народ и след нашето завръщане в Тарк ти ще бъдеш даден под съд, ако Тал Хайус пожелае така. Но — продължи той с металически глас, — ако успееш да избягаш с червеното момиче, отговорността за това ще трябва да поема аз. Тогава ще трябва да се бия с Тарс Таркас и или ще докажа, че съм заслужил да бъда вожд, или накитите ще бъдат свалени от моето мъртво тяло и ще бъдат предадени на по-добрия воин. Такъв е обичаят на тарийците. Нямам търкания с Тарс Таркас, вече доста време управляваме заедно с него най-многобройното племе на зелените хора и не бих желал да се бием. Ще бъда много доволен да те видя мъртъв, Джон Картър. Но без заповед на Тал Хайус можем да те убием в два случая: при самоотбрана, ако нападнеш някого от нас, или при опит за бягство. В интерес на истината трябва да ти кажа, че с нетърпение очакваме някой от тези случаи, за да се освободим от падащата върху нас отговорност. Благополучното отиване с червеното момиче при Тал Хайус е от огромно значение. От хиляда години таркийците не са взимали в плен такъв човек. Момичето е внучка на един от червените джедаци, нашите заклети врагове. Предупредих те. Червеното момиче твърди, че сме лишени от истински човешки чувства, но винаги говорим истината и сме справедливи. Можеш да си вървиш.

Обърнах се и излязох от залата. Така… Значи Саркоя наистина е започнала, да плете интриги около нас. Никой Друг не е могъл да предаде на Лоркас Птомел толкова бърза информация. Спомних си моментите от разговора, в който ставаше дума за бягство и за моя произход.