Едгар Бъроуз - Принцесата на Марс

Излязох на улицата, а кучето Вул побягна след мен на обичайното разстояние. Скоро към нас се присъедини и Сола. Керванът от коли навлизаше в площада. Заповед за връщане у дома не последва нито през този ден, нито през цялата следваща седмица поради страха от завръщането на въздушната флотилия. Лорказ Птомел беше твърде опитен и хитър воин, за да се остави да бъде изненадан на открито с малкоподвижните коли, отгоре на всичко натоварени с плячка и деца. Затова изчакахме в изоставения град, докато решихме, че опасността е вече минала.

Сола и аз се озовахме на площада и видях нещо, което ме изпълни едновременно с надежда, страх, радост и тъга, а над всичко това доминираше чувството на облекчение и щастие. Две зелени жени брутално влачеха към входа на една от сградите пленника от въздушния кораб. Това беше момиче, то по всичко приличаше на жена от Земята. В първия момент не ме забеляза, но когато влизах в сградата, която трябваше да стане неин затвор, извърна глава и очите и се срещнаха с моите. Имаше красиво овално лице с деликатно изваяни черти, огромни, блестящи очи и черни, лъскави коси, подредени по странен, но в същото време много подходящ за външния й вид начин. Порозовелите й бузки и великолепните естествено червени устни чудесно контрастираха и заедно с това се допълваха с медения цвят на кожата й. Също както съпровождащите я зелени марсианки и тя не носеше никакви дрехи, освен ажурни накити, но никаква дреха не беше в състояние да подчертае по-добре съвършеното и тяло.

Забеляза ме и очите й станаха още по-големи от изненада, а след това със свободната си ръка направи деликатен жест, чието значение, за съжаление, не можах да отгатна. Няколко секунди се гледахме един друг и колкото времето минаваше, изразът на надежда и възвърната смелост, осветил лицето й, когато ме съзря, премина в разочарование, изпод което прозираха неприязън и презрение. Разбрах, че се дължи на това, дето не отговорих на нейния сигнал. При цялото си невежество относно марсианските обичаи интуитивно почувствах, че с този жест тя ме молеше за помощ и закрила. После изчезна от очите ми във вътрешността на изоставената сграда.

Съвзех се от моментното преживяване, погледнах към Сола, тя беше свидетел на срещата и бях удивен от странния израз на обикновено безизразното й лице. Не знаех за какво си мислеше, не можех да я питам, защото досега бях овладял марсиански език до степен, достатъчна само за изразяване на най-елементарни, ежедневни нужди.

На входа на сградата, в която живеехме, ме очакваше изненада. Към мен приближи един от зелените воини и ми подаде оръжие, накити и всичко останало, носено от неговата раса. Каза ми няколко неразбираеми думи; държеше се с видимо уважение към мен, но едновременно с това в поведението му имаше и някаква заплаха. С помощта на няколко други жени Сола преправи всичко така, че да ми бъде удобно с оглед на моя дребен според тях ръст.

Оттогава тя започна да ме въвежда в тайните на различните видове оръжие и ние с младия марсианец всеки ден прекарвахме по няколко часа на площада, усъвършенствайки своите умения. Все още не можех да си служа еднакво сръчно с тях, но отличното познаване на всички оръжия на Земята правеше от мен схватлив и бързо напредващ ученик.

Упражненията, както моите, така и на младите марсианци, се водеха предимно от жени. Към техните задължения спадаше не само усъвършенстването на младежите в изкуството на индивидуалната защита и нападение, но и изработването на предмети, необходими на зелените марсианци. Правеха барут, куршуми, огнестрелно оръжие — практически всички нужни предмети се произвеждаха от жените. По време на военни действия те образуваха резервни отряди и в случай на нужда воюват с противника с много по-голяма интелигентност и настървение от мъжете. Те пък от своя страна се обучават на по-сложни неща — стратегия, ръководене на големи бойни единици и т.н. Създават закони, всеки път различни — в зависимост от конкретната ситуация, към която трябва да бъдат приложени. Присъдите, които издават, не се опират на постоянни принципи и не се съобразяват с никакви прецеденти. Обичаите са се утвърждавали и през вековете от поколение на поколение, но наказанието за тяхното нарушаване се определя въз основа на индивидуалния подход към всеки казус. Наказанието се налага от съд, съставен от воини, равни по звание на подсъдимия, и трябва да кажа, че рядко бива несправедливо. Марсианците имат късмет поне в това — не знаят какво е това „професионален правник“.