Едгар Бъроуз - Принцесата на Марс

Подземните помещения съхраняващи яйцата, са разположени на много мили разстояния от самия инкубатор и се посещават всяка година от комисия, съставена от двадесет вождове и военачалници. Защо не строяха инкубаторите и подземните укрития в близост до своите селища си остана за мен неразгадана тайна с моите земни понятия и обичаи. Както и много други тайни на Марс.

Задълженията на Сола сега се увеличиха двойно, защото освен за мен, трябваше да се грижи и за малкото марсианче, но нито един от нас не изискваше специални грижи и тъй като и двамата бяхме на едно и също ниво по отношение на познанията си за този свят, Сола реши да ни възпитава заедно.

Марсианският възпитаник на Сола беше около четири стъпки висок, отлично развит физически и извънредно силен. Учеше се бързо и ние се забавлявахме, като се съревновавахме в ученето. Както вече отбелязах, марсианският език е извънредно прост и след около една седмица вече можех да кажа почти всичко, което желаех, и също така разбирах всичко, което ми говореха. Под ръководството на Сола започнах да развивам своите телепатични способности и скоро можех да възприемат почти всичко, което ми внушаваха по мисловен път.

Сола беше извънредно учудена от факта, че докато аз можех да приемам от другите телепатични послания, никой при никакви обстоятелства не можеше да разшифрова дори нищожна частица от моите мисли. Отначало това малко ме ядосваше, но скоро бях вече твърде доволен от това обстоятелство, тъй като то ми даваше неоспоримо предимство пред марсианците.

На третия ден от церемонията с инкубатора ние се отправихме обратно към къщи. Но едва началото на колоната навлезе в отвореното пространство край града, дадоха заповед за незабавно и бързо връщане назад. Марсианците, от години, тренирани в изпълнение на подобни маневри, изчезнаха като мъгла в обширните входове на най-близките постройки и три минути по-късно нямаше и следа от колите, животните и ездачите.

Сола и аз влязохме в сградата на края на града — същата, в която водих битка с маймуните. Любопитен да узная каква беше причината за внезапното връщане, аз се качих на горния етаж. Оттам погледнах през прозореца към долината и разположените по-нататък хълмове.

Огромен въздушен кораб, дълъг, плосък и боядисан в сиво, плаваше бавно над хребета на най-близкия хълм. След него се показа още един, и още един, и още един, докато накрая двадесет кораба се понесоха във въздушното пространство над града, плавайки ниско над земята, бавно и величествено приближавайки към нас. На всеки от тях по цялата дължина от носа до кърмата бяха окачени знамена, изпъстрени с надписи, които се виждаха отдалече. На палубите и мостиците се виждаха тълпи от хора. Не знаех дали те ни виждат или просто разглеждат опустошения град, във всеки случай приемът, на който се натъкнаха, беше изключително враждебен. Внезапно и без всякакво предупреждение зелените воини откриха от прозорците на къщите ураганен огън, обсипвайки с куршуми спокойно плаващите над долината кораби.

Картината се промени като докосната от магическа пръчка — първият въздушен кораб увеличи скоростта си и отговори на нашия огън, после направи завой, сигурно имайки намерение да опише голям кръг и отново да се приближи към нас на разстояние един изстрел. Останалите кораби го последваха, обсипвайки ни с куршуми, още щом се озоваха на удобна позиция. Силата на огъня от наша страна не намаля дори за миг и аз се съмнявам дали неточните изстрели бяха повече от двадесет и пет процента. Никога преди това не бях имал случай да видя такава точност — струваше ми се, че всеки изстрел поваля по една от дребните фигурки на някой от корабите. Надстройките и знамената бяха обхванати от пламъци и не можеха да се противопоставят на унищожителната сила на нашите куршуми.

Огънят от корабите нямаше почти никакъв ефект, причината за което била, както по-късно разбрахме, пълната изненада и силата още на първите залпове на зелените марсианци, унищожили голяма част от откритите оптически мерници на тежките оръдия.

Струва ми се, че всеки от зелените воини си е имал предварително определени цели, върху които трябваше да съсредоточи своя огън в относително еднакви бойни условия. Например една от групите, съставена от най-добрите стрелци, обстрелваше изключително засичащите измерващи уреди на тежките оръдия. Друга група се занимаваше само с оръжието с по-малък калибър. Третите съсредоточаваха вниманието си върху унищожаването на отделни войници и офицери. Накрая имаше и такива, които се целеха в ония членове на екипажа, които се занимаваха с управлението на кораба.