Саймън Грийн - Светът на мъглите

Изследователката Топаз пристъпваше от крак на крак, загърната в дебелото си кожено наметало, докато изчакваше да отвърнат от командния център на обаждането й в жилището на Стийл. „Типично — помисли си тя с горчивина. — Хората ми са тук, рискувайки да пипнат пневмония, а той си седи у дома, протегнал нозе пред чудесен силен огън. Няма справедливост или поне никой не я зачита за нищо.“ Тя втренчи поглед в изтъняващата мъгла. Бе повял нисък ветрец, който разпръскваше сивеещата пелена, но за сметка на това бе капризен и хаплив и правеше времето още по-мразовито. Въпреки дългогодишния си тренинг на изследовател Топаз започна да се дразни от студа. „Трябва да се постопля. Следващата нощ ще се нуждая поне от осем часа сън.“ Тя поклати глава тъжно, сетне сведе поглед към ръката си, където шушнеше комуникационното устройство.

— Да, изследовател.

— Сектор четири е чист, директоре, няма и следа от чумавата. Някакви новини от вас?

— Само впечатления, но непотвърдени. Дванадесетината еспери, които изпратих по следите на Мери, трябваше да са я открили досега. Всички са мъртви. Не се осмелявам да рискувам повече с подобни опити.

Топаз изруга наум, за да не уплаши хората си. Тъкмо сега последното нещо, от което имаха нужда, би било лошите новини да ги обезкуражат.

— Какво става с Флотата? Насочила ли се е вече към отбранителния щит?

— Не. Все още са в Космоса й изчакват. Трябва да предприемем нещо с чумавата. Една от първите жертви след погрома в „Черният трън“ бе капитан Старлайт. Съществуват доказателства, че тя го е преследвала умишлено.

— Доказателства?

— Аз го… забелязах да следи за часа. Заподозрях, че се опитва да отмъкне нещо ценно от летателната площадка. Повечето от стражите ми загубиха мозъците си заедно със Старлайт, но един от тях си бе тръгнал по-рано. Едва сега разбирам какво се опитваше да ми обясни… Както и да е, възможно е измамницата да е търсела нещо от Старлайт, нещо, донесено от Таним. Между вещите на Старлайт открихме един син сапфир, очевидно заграбен от някой беглец. Тези скъпоценни камъни са изключителна рядкост в Империята и са били високо ценени на Таним.

— Кой е притежателят на сапфира сега?

Отвърна й гръмогласен кикот.

— Разбира се, директоре. Трябваше да се досетя.

— Много добре. Струва ми се, че съществува определена връзка между измамницата и сапфира. Изпратих куриер да го донесе в пристанищните лаборатории. Може би ще ни подскаже нещичко. Прилича ми на един друг скъпоценен камък. Както и да е, ще получим данните някъде следобед. Да предположим, че ще се намираме все още тук по това време.

— Много добре. Уведоми ме за резултатите, щом ги получиш.

— Разбира се, Топаз…

— Доналд Роял най-сетне се е добрал до контролната кула. Тъкмо разговарях с него, когато ти позвъни. Изглежда, че Лиън Въртю е мъртъв. Прострелян е, когато се опитвал да убие Доналд.

— Виж ти!

— С подробностите ще се запознаем по-късно. Мислех, че трябва да бъдеш информирана.

— Да. Благодаря ти, Стийл. Сега се придвижвам към сектор пет. Топаз изключва.

— Стийл изключва.

Топаз пъхна комуникационния апарат в джоба си и извика патрула за информация. Стражите се появиха от задната алея, като клатеха глави и отърсваха сметта от дрехите си. Топаз прие рапорта им и ги отпрати наново в мъглата.

Кат ги наблюдаваше от сянката на фронтона и се почеса замислено по белязаната от едра шарка буза. Онова, което бе успял да разчете по устните на изследователката, го заинтригува и разтревожи. Империята не се бе приближавала до Света на мъглите почти двеста години; откакто Флотата им се бе разбила в псионичния щит. Но ето че сега навярно отново се завръщаха… Той прехапа устни намръщено. Най-добре бе да го предаде на Сайдър и да разбере какво мисли тя за това. Ако не друго, поне щеше да избегне участта на Старлайт.

Той закрачи тихо по заснежените покриви. В мига, когато се изгуби в мъглата, висока русокоса жена с разфокусиран и отправен надалеч поглед изникна от сенките на алеята долу. Бе се крила, докато стражите я търсеха, ала те явно не си бяха направили труда да я намерят. По-точно, не бяха проявили достатъчно усърдие. Бунището бе безкрайно неприятно, а Мери се бе скрила на най-недостъпното място. По-добре отколкото да я открият и да я върнат в Империята. Тя оцени разговора на Топаз като безкрайно интересен. Значи директорът Стийл държеше сапфира й, но възнамеряваше да го предаде на някой друг. Това не биваше да става. Първо, трябваше да намери Стийл и да го принуди да й върне сапфира. Тази жена, Топаз: тя знаеше къде се намира той. Мери закрачи през сгъстяващата се мъгла, упорито следвайки изследователката и нейния патрул.