Саймън Грийн - Светът на мъглите

— Разрушителното оръдие…

— Ще бъде вън от употреба заедно със силовите щитове благодарение на хитър саботаж. Директорът Стийл вече е установил, че скъпоценните му компютри не му се подчиняват. Удивително е какво може да се постигне с един внимателно програмиран кристал с памет, инсталиран на точното му място. Спомняте ли си как убеждавах Съвета, че защитните компютри се нуждаят от нов кристал с памет?

Доналд впи продължителен поглед в него.

— Откога сте планирали всичко това?

— От години — усмихна се Бладхоук. — С изключение на няколко дребни провала, мисля, че нещата се развиха твърде успешно.

— Коя сте вие? — изригна задавено Лиън Въртю, втренчил мътен поглед в останалата до този момент мълчалива, сгърбена фигура до Доналд Роял. — Какво сте се вторачили в мен?

— Знаеш коя съм. — Тя отметна качулката си и лицето на Лиън Въртю пребледня като платно, а очите му диво изскочиха от орбитите си; той я загледа като приклещено в капан животно. — С теб имаме да уреждаме стари сметки, докторе.

— Но ти си мъртва! — едва не изкрещя Въртю. Пронизителният му възглас раздра тишината. — Блекджак те уби и аз те напъхах в пречиствателния контейнер със собствените си ръце. Видях как бе накълцана на парченца от трионите и ножовете ми!

— Не — твърдо произнесе Мадълайн Скай. — За нещастие твоят наемен воин е допуснал грешка. Пристигнал е, когато съм била вън от кабинета си. Жената в офиса бе сестра ми Джесика. Казват, че много сме си приличали. Твоят убиец й е прерязал хладнокръвно гръкляна и я докарал тук, при теб и телесните ти контейнери. Ти си използвал моята мнима смърт, за да принудиш Джейми да ти сътрудничи. Бедното момче бе твърде безпомощно без гръб, на който да се опре.

Разбрах веднага какво се е случило и реших да остана мъртва за околните, докато проумея каква игра се разиграва. Знаех, че зад теб стои някой друг и това ми намириса на намеса на Империята. Не можех дори да съобщя на Джейми, че съм жива. Нужно ми бе да узная на чия страна е той. Когато разбрах, вече бе станало твърде късно. Той бе мъртъв. Никога не съм имала възможност да му предам, че го обичам.

— Не можеш да ме обвиняваш за смъртта му — избъбри уплашено Въртю. — Това беше идея на Бладхоук. Той ми заповяда, аз само пратих човек по петите му.

Бладхоук саркастично повдигна вежди.

— Той лъже, разбира се.

— Разбира се — отекнаха като ехо думите на Скай. — Но тогава и двамата трябва да измислите нещо, за да си спасите кожите, нали?

— Разполагам с много пари — изхленчи Въртю. — С много. Ще ти дам половината, ако ме пуснеш да си вървя.

— Ти подложи тялото на сестра ми под ножовете — просъска Мадълайн Скай. — И не съществуват толкова кюлчета злато в Империята, с които можеш да ми платиш за смъртта на Джейми.

Въртю се взря в проблясващите й студени зелени зеници и прочете смъртната си присъда в тях. Той тихичко заскимтя, но сетне грабна разрушителя, който лежеше върху пречиствателния контейнер. Мечът на Скай просветна, описа сребриста дъга и отряза китката на ръката му. Той едва има време да извика, когато почувства как ножът на Доналд се врязва в гърлото му. От раната рукна кръв в мразовития въздух и Въртю се свлече мъртъв на земята. Доналд и Скай бързо се извърнаха към Бладхоук и забелязаха, че се е изправил с разрушител в ръка.

— Не мислите, че той бе единственият човек с револвер, не е ли така? — заяви Бладхоук хладнокръвно. — Заповядвам ви, Мадълайн, сложете меча си настрани. Уверявам ви, че няма да ви се удаде възможност да си послужите с него.

Скай пъхна меча в ножницата, като внимаваше да не прави непредпазливи движения.

— Чудесно, Мадълайн. А сега и двамата разпашете коланите с мечовете и ги пуснете на пода.

Доналд и Скай се подчиниха. Ножниците изтрополяха на пода с тежък, безнадежден звук. Бладхоук направи знак на Скай и Доналд да се отдръпнат от телесните контейнери и те отново се подчиниха. Той хвърли поглед към разрушителя на Въртю, който се въргаляше на земята, и го ритна силно.

— Това беше добро попадение, Доналд — едва ли не въодушевено го поздрави той. — Прав удар по сънната артерия под изключително подходящ ъгъл.

— Не беше толкова добър — възпротиви се Доналд. — Бях се прицелил в окото му.

— Скъпият Доналд, откровен както винаги. Съзнавате, че не мога да ви оставя живи. Вече знаете прекалено много. Що се отнася до другите, аз отсъствам, дори може би съм мъртъв за тях и смятам да поддържам тази версия, докато не ми се удаде възможност да се изпаря от тази воняща планета. Не усложнявайте нещата повече, отколкото е нужно. Просто го приемете хладнокръвно и аз ще ви ликвидирам бързо и безболезнено.